След като над десет години Брюксел критикува България заради липса на резултати в борбата срещу корупцията, и управляващата ГЕРБ, и опозицията в лицето на БСП се заеха да изготвят проекти за антикорупционни закони. Това е поредният опит за приемане на такъв нормативен акт. В края на мандата на предишния парламент от програмата на правната комисия и Народното събрание отпадна антикорупционният проект, известен като закона на тогавашния вицепремиер Меглена Кунева.
След поредица от обсъждания и двата проекта бяха разкритикувани от представители на съдебната власт и неправителствения сектор, като особено остри бяха критиките на проекта на ГЕРБ. До степен, че трябва да се пренапише изцяло.
Формалното отношение на политическа нетърпимост към корупцията не е ново, но е показателно за отношението на управляващите към борбата с нея. Приемането на закон, написан по рецепта на главния прокурор, определено не е задачата, която беше поставена от Европейската комисия като минимум, за да бъде отчетена някаква воля у управляващите.
Така стигаме и до основното противоречие между ГЕРБ и БСП по въпроса за новата антикорупционна структура - назначението на новия ръководител. Предложението на управляващите е той да се избира от Народното събрание. Мотивите са съвършено ясни. Коалицията е стабилна и имат мнозинство. Патриотите в предишния мандат гласуваха против антикорупционния закон, най-вече заради присъствието на т.нар. анонимни сигнали. Днес те вече не са част от антикорупционното законодателство и подкрепата на Патриотите не може да се поставя под съмнение.
Социалистите от своя страна искат президентът да назначава новия шеф на агенцията, която ще се бори с корупцията. Първата и естествена логика е - президентът е издигнат и подкрепен от БСП. Но БСП добре си дава сметка, че ако подобен орган заработи с човек, назначен от президента, той ще бъде от кръг, близък до левицата или някаква лява периферия, или най-малкото няма да е кадър на ГЕРБ.
Забелязахте ли, че в този текст не стана дума за решителни мерки за борба с корупцията? Политическите игри доминират и ще доминират - кое политическо крило да бъде застрашено и кое да не бъде. Засега толкова.
Последната перла в антикорупционната корона на управляващите ще е едноименният закон. Перлата обаче ще е фалшива. За пред чужденците.
Автор: Ивайло Анев
