Промени размера
Аа Аа Аа Аа Аа

Актуализация без приоритизация

11 юли 2014, 09:10 часа • 34261 прочитания

Поредната порция обвинения и искания, този път за здравния сектор, заля медиите през тази седмица. Основно споровете са дали да има актуализация на бюджета или да се кара на мускули, с оптимизиране на разходите.

Когато човек се разболее, той трябва да се лекува. А за да се лекува, трябва да се установи първо каква е болестта, и второ – каква е причината за възникването ѝ. Абсолютно същият следва да е подходът и при оправянето на бакиите с вечния недостиг на средства в здравеопазването.

Преди два дни Петър Москов от Реформаторския блок каза нещо много интересно – 40% от приходите от здравни осигуровки и от бюджета на НЗОК отива за „поддръжка на системата”. Какво означава това?

В България лечебните заведения се делят на такива, които оказват болнична помощ, извънболнична помощ и други лечебни заведения - центровете за спешна медицинска помощ, за трансфузионна хематология, за психично здраве, диализен център, тъканна банка и т.н. (чл. 10 от Закона за лечебните заведения). Отделно болниците се делят на многопрофилни и специализирани, както и на държавни, общински и частни.

Какво четем в чл. 23, т. 3 на Закона за лечебните заведения: В специализирана болница могат да се откриват структури и по специалности с преобладаваща хирургична, терапевтична, клинико-диагностична или друга насоченост и по анестезиология и интензивно лечение, осигуряващи осъществяването на специалността, по която болницата е специализирана.

Неслучайно представям този законов текст – защото пак според статистика, казана и от Москов, и от Емил Димитров-Ревизоро, за 15-20 години болниците у нас са се увеличили три пъти. Три пъти – защо? Отговорът е прост – защото са печеливш бизнес. Особено определени "структури и специалности".

Печеливш бизнес не са общински и държавни лечебни заведения, а частни - специализирани или многопрофилни. И тук възниква въпросът – първо, как и зaщо са създадени такива болници и второ – откъде-накъде с клинични пътеки ще се позволява лечение в частна болница?

Изконна разлика между държавното и частното е, че в първия случай би следвало чрез данъци и осигуровки да се финансира действието – същото важи и за общинските болници, само че там действа общината, а във втория – когато клиент т.е. пациент в ситуацията отиде да се лекува на частно, той да си плаща. И по никакъв друг начин да не идват пари от държавата за частни болници. Хайде сега да излезе някой от Българския лекарски съюз и да каже дали и с колко се точи бюджета на НЗОК чрез клинични пътеки от определени лечебни заведения? Да каже и как се откриваха модерни болници и с чии протекции – защото и тук играят депутатски интереси, в доста случаи при това. Да сте чули някое официално лице – било лекар, било чиновник, било политик, да обелва и дума за това? Повтарям - три пъти повече открити болници за период от 20 години. Това не означава криза, означава растеж. А растеж има, когато, казано простичко, има келепир.

Така че мнението на много политици и обществени лица, че поредната актуализация на бюджета на НЗОК е абсурдна, ако няма ясни механизми за какво ще ходят парите, е много точно. Защото иначе само се налива в кацата без дъно и в джобчетата на разни търгаши, които са забравили същността на Хипократовата клетва. Медицината не може да е на първо място бизнес – на първо място тя трябва да помага на хората, но трябва и лекарите да са достатъчно добре платени. И това може да стане при ясни правила и при спазването им – но на никого не му стиска да го направи. Както на държавници и политици, така и на огромната част от лекарите и фармацевтите.

Ивайло Ачев
Ивайло Ачев Отговорен редактор
Новините днес