Истерията с бежанската вълна продължава с пълна сила, нещо повече – набира все по-голяма скорост с увеличаването на броя на бежанците. Пардон, икономическите имигранти. Онези дето "са оставили жените и децата в размирните райони, вместо да вземат пушка в ръка и да се борят срещу": варелните бомби, ИД и най-вече великите сили, предизвикали цялата тази патаклама, които се мотат да я прекратят, изчаквайки удобния за тях момент.
Икономическите мигранти идват тук от глезотия, да им имаме претенциите. По-добър живот искали, във вече уредени от друг места. Каква наглост!
Когато възпитаваш детето започваш от малките неща. Първо го учиш да си прибира играчките, след като ги е разпиляло. После се продължава с по-мащабни задачи и всичко това, за да придобие умения и навици, които ще му помогнат в зряла възраст.
Та ми хрумна да разгледаме миграционния въпрос на местно ниво.
Аз съм родена на пъпа на София, майка ми също. Не ми изнася да обяснявам за баба ми, сори. Иначе всяко лято ходя на село, откъдето е баба. Ама съм Софиянка!
И знаете ли кво? Писна ми, когато търся работа някви амбициозни селски пръчки, готови на всичко, да ми отнемат предимството- регионалното. И диалектите им сутрин в метрото да раняват нежния ми музикален слух. А детето ми да трябва да кандидатства в детска градина заедно с пришълците от Долнонанагорнище щото майка му и баща му не могли да си намерят работа в родния град. Ми к'во ме интересува това мене. Да си намерят. Да запретнат ръкави и родолюбиво да възстановят родно си място. Амаха….
Ама имат избор къде да живеят. Така ли? И това не ме интересува. Ама държавата била виновна, мен това к'во ме грее?
Текстът ми е краен. Когато има крайна ситуация се действа крайно, ударно, белким проблесне нещо извън границите на собствената зона на комфорт, която обаче никой друг няма право да прекрачи.
Любимите ми художници са родени в Ямбол, любимият ми писател е роден в Габрово, две от най-близките ми приятелки са от Пловдив и Хасково. Списъкът е много дълъг. Всички те живеят в София и ако не беше така аз нямаше да ги познавам и да контактувам с тях.
Чаткате ли? Не е същото ли? Същото е и с бежанците и с икономическите мигранти, но на световно ниво. Другото е лицемерие. Сори.
Автор: Евгения Гигова
