Към този момент нямаме достатъчно доказателство, за да твърдим какво точно се е случило и кой е виновен за взрива в завод „Миджур”. Това заяви полковник Красимир Петров, представител на щаб към Министерството на отбраната, след първия по-подробен оглед на военните на мястото на взривените постройки в предприятието край Горни Лом.
Оказа се обаче, че военните още не са гледали запис от охранителна камера, която е записала какво се е случило непосредствено преди експлозията. Взривното вещество в „Миджур” е било от 3 до 5 тона, като то се е взривило на пет места в цеха. Скоростта на взрива е била толкова голяма, че на практика се е получил един взрив, уточни Петров пред Нова телевизия.
Най-вероятните причини са човешка грешка или неспазване на безопасността на условията за труд. В този цех е имало машина, която обработва тротила, изваден от мините – стрива го на прах. В мините, които обаче са обработвани, тротилът е „по-чувствителен” – от мини американско производство M16.
Бронекабината в цеха е оцеляла, което подсказва, че не е имало експеримент с ново производство, коментира Петров. Синът на Валери Митков – собственикът на завода, е имал диплома от Русия и не допускам, че той е могъл да направи толкова сериозна грешка, добави полковникът. Петров обаче не пропусна да каже, че служба КОС е отговорна за контрола.
Според работници в „Миджур” обаче там се е гонела „бройка”. Нормата е била 1000 мини на ден, а е имало дори норма 1500. Преди експлозията работниците са се трудели в график от четири смени. Инструктажът ни за обезвреждане беше „да бием с чука” – г-н Мирослав Чернев (бел. ред. – един от тримата загинали директори на завода) се чудеше с кой инструмент се обезврежда новите мини, които ни докарваха. Гледахме какво правеха по-опитните колеги и така се учехме основно. Плащаха ни за обезвреждане на 600 мини по 30 стотинки, разказват работници.
Тук полковник Петров посочи, че по закон всеки работник се обучава между три и седем дни – получаваш квалификация „взривник”. Военният уточни, че една мина не се обезврежда само от един човек, а всеки служител поема по един компонент от цялата операция. Полковникът призна, че всеки ден трябва да има инструктаж и това да е отбелязано в документи. И добави, че утилизирането на мините е печеливш, но и много рисков бизнес – затова и в България нямало нови предприятия след 1989 година, освен гръмналото край Петолъчката на „Берета Трейдинг”. На въпрос дали трябва да има Център за утилизация, полковникът каза, че е имало такъв план, но след взрива в Челопечене преди шест години Министерството на отбраната вече нямало възможности.
За финал се оказа, че всъщност в България закон за утилизация няма - има за работа с боперипаси.
