Във Велико Търново се проведе военен ритуал в памет на Апостола на свободата Васил Левски. Пред паметника му на едноименната улица в центъра на града се събраха народни представители, общински съветници, общественици, много великотърновци, включително млади хора, деца и ученици, представители на различни организации след които областния управител проф. Любомира Попова, председателя на Великотърновския общински съвет Венцислав Спирдонов, заместник-кмета на Велико Търново проф. Георги Камарашев, представители на Националния военен университет „Васил Левски“ и Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“.
В чест на 146-годишнината от обесването Васил Левски беше изпълнена литературно-музикалната композиция „Историята помни!“ от учениците Виктория и Александра Маринови, и Милен Николов – членове на клуб „Млад възрожденец“.
Слово пред паметника на Апостола произнесе председателят на Великотърновски общински съвет и член на комитет „Васил Левски“ Венцислав Спирдонов. Ето какво каза той:
“Времето е в нас и ние сме във времето.
Странно понятие е времето.
Нещо нематериално, невидимо, но осезаемо усещаме неговото влияние. Всеки един от нас осъзнава времето, но малцина живеят в настоящето, за да променят бъдещето.
Та ето ни и днес – 18 февруари 2019 година. Застанали сме пред Апостола.
Аз бях тук и миналата седмица, пих кафе отсреща и се чудих. Чудих се дали съм достоен да поднеса своята почит пред Него, дали съм достоен да говоря пред вас за Него, дали съм достоен да бъда с Него.
Живеем във времена, в които мнозина отдават почит на материалното, на хубавия дом, телефон, на многото пари. Мислим се за модерни, щото сме умели в социалните мрежи,
живеем живот на самолюбие и отрицание на духовното.
Гледах го и разбрах, че трябва да измия Левски, но не този от гранита,
а този в душата ми, Апостолът вътре в мен. Потърсих го,
бях го затрупал със злободневие, интриги и дребни радости.
И го видях – едновременно добър и жесток, невидим и бляскав, строг, но справедлив. Видях онзи герой, които са обожавали всички – и селянина, и Раковски, и хъша, и Ботева.
Потопен в огъня на борбата никога не е смесвал народното с личното,
никога не е търсел слава и богатство. Върнах се във времето и времето влезе в мен и ме накара да си припомня как Дяконът е готов да загуби, но само себе си в името на Отечеството.
А аз?
А ние?
Народе?
Ние готови ли сме за този единствен син? Неговото бесило стана нашият кръст.
Той увисна на него, за да се събуди България, за да ни има нас.
Той не бе победен, той е победител! Победи, за да ни покаже Мечтата, Пътя, Свободата!
И да ни завещае да пазим и да не забравяме.
Да не забравяме всички именни и безименни герои, да не забравяме Батак, Перущица, Шипка.
Да не забравяме
да обичаме Майка България.
На дело!
И да!
Аз вярвам!
Вярвам, защото с неговата кончина не свършва пътят, който трябва да извървим.
Вярвам, че Апостолът винаги ще е пред нас, а ние винаги ще го следваме!
Вярвам, че моите деца ще са по-достойни от мен, за да е Той в тях!
Защото времето е в нас и ние сме във времето!”
Заупокойна молитва отслужи митрополит Григорий. Венци и цветя бяха поднесени от признателните великотърновци.
