Съдът във Варна отхвърли жалбата срещу местния Общински съвет, с която се искаше да бъде отменено решението да не се провежда референдум за Морската градина. Делото е №502/2018 г.
В предложението за референдум имаше два въпроса" 1. Да достига ли паркът "Морска градина" до морето, като включва изцяло крайбрежната зона от ската до морския бряг? 2. Да бъде ли крайбрежната зона на гр. Варна паркова зона за отдих с обекти за хранене, спорт, атракции и развлечения, но без жилища, ателиета, офиси, молове, хотели, казина, конгресни центрове и яхтени пристанища?
Съдът се съгласява, че няма достатъчно на брой подписи за местен плебисцит. Събрани са само 14 854 коректни подписа, а трябва да са 15 185. За да има референдум, са необходими подписите на 1/20 от гражданите с избирателни права, които имат постоянен адрес на територията на Община Варна. А съдът изрично посочва, че авторите на подписката е трябвало да докажат, че имат необходимия брой подписи, което не са направили. Освен това, въпросите не са законосъобразни т.е. не отговарят на чл. 26, ал. 1 от Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление.
По законосъобразността на първия въпрос на референдума съдът отбелязва, че той може да се тълкува като изкупуване на частна собственост, с цел разширяване обхвата на Историческото ядро на Морската градина, сезиране за изменение на Общия устройствен план (ОУП) на Варна или за изменение на Подробен устройствен план (ПУП) неясно на кои поземлени имоти, или като вземане на решение, вместо кмета, по изготвяне на доклад по чл. 127, ал. 9 от Закона за устройство на територията (ЗУТ). Така формулиран, първият въпрос на подписката не дава конкретно решаване на въпрос от местно значение, а само събиране на становища по въпрос от местно значение - за обхвата на Морската градина. От него не става ясно какво решение и на кой местен орган – Общински съвет-Варна или на други органи на местното самоуправление, ще бъде заместено с решението от референдума, а неясният въпрос, освен че препятства съдебната проверка за законосъобразност по чл. 26, ал. 1 от ЗПУГДВМС, осуетява и неговото изпълнение.
Вторият въпрос цели промяна на предназначението на крайбрежната зона на град Варна от "зона за обществено обслужване" по действащия Общ устройствен план на Варна в "зона за отдих" каквато е била преди приемане на ОУП, т.е. цели се изменение на ОУП в частта на крайбрежната зона (неуточнен обхват). Този въпрос не е от компетентността на органите на местно самоуправление и не може да се решава чрез местен референдум. Общият устройствен план на Варна и неговите изменения се одобряват със заповед на министъра на регионалното развитие и благоустройството, което е допълнителен довод за липса на компетентност по изменение на ОУП на Варна от орган на местната власт или на местното самоуправление.
