Седмицата между Цветница и Великден се нарича Велика или Страстна седмица. Дните от тази седмица са посветени на страстите (страданията), на Иисус Христос – заловен, съден, бичуван и разпънат на кръста – за да изкупи греховете на хората. Всеки един от дните на тази седмица се нарича „Велик“, като кулминацията й са дните Велики четвъртък и Велики Петък. През 2024 година Велики четвъртък е на 02 май, а Велики петък на 03 май.
Още: Топ 5 на най-вкусните сортове картофи
Още: Каква е разликата между пчелен прашец и прополис
Още: Кога се боядисват яйца за Великден 2024?
Църковните тайнства на Велики четвъртък
Рано сутринта на Велики четвъртък преди изгрев слънце, домакините боядисват яйцата за Великден – това е една от най-важните традиции на този ден.
На Велики четвъртък, за първи път след Цветница, се отслужва същинска света литургия – тя възпоменава пасхалната вечеря на Иисус Христос с учениците му. На тази вечеря той за първи път дава причастие с хляб и вино като свое тяло и кръв. И така дава началото на тайнството на светата Евхаристия, т.е. на светото Причастие. Затова и евангелското събитие се нарича вечеря на Тайнството, по-популярно като Тайната вечеря. На литургията за Велики четвъртък много вярващи приемат свето причастие.
Още: Индийско орехче - 10 невероятни ползи от неговата консумация
Още: Физалис - какви са ползите на екзотичния плод
След литургията се извършва и ритуалното измиване на нозете – най-висшият духовник измива краката на по-ниско стоящите в йерархията 12 духовници и миряни, коленичи и ги целува. Ако литургията се отслужва от свещеник, той умива нозете на 12 свои енориаши. Този обичай пресъздава смирението на Иисус Христос, който преди Тайната вечеря измива нозете на своите ученици, като им дава пример, че всеки, който иска да бъде първи, трябва по-напред да стане последен.
За още любопитни и полезни статии - очакваме ви във Viber канала ни! Последвайте ни тук!
Пак след празничната литургия в православните храмове се извършва Велик маслосвет – с дълги молитви и четене на евангелските текстове се освещава елей – олио или зехтин – с който вярващите се помазват през цялата година особено при тежки здравословни проблеми и изпитания.
Вечерта на Велики четвъртък се отслужва последованието на „светите и спасителни страдания на Господ Иисус Христос“. В храма се четат 12 евангелски текста, които разказват за последната молитва на Христос в Гетсиманската градина, за залавянето, бичуването, осъждането и разпъването му на кръста.
Още: Наистина ли кейлът е по-полезен от класическото зеле
Още: Как да включим червеното зеле в менюто си и какви са неговите ползи
След петия евангелски текст от църковния олтар се изнася Разпятието и се поставя в средата на храма, възпоменавайки Кръстната смърт на Спасителя. След приключване на 12-те евангелски текста и вечерното богослужение вярващите се покланят на изнесеното Разпятие и оставят край него боядисаните сутринта яйца, а също и други дарове като: олио и кърпи. В някои енории край Разпятието се оставят да пренощуват съдове с вода и се взимат след сутрешното богослужение на Разпети петък. За тази вода се вярва, че има целебна сила, подобно на светената вода.
Символиката зад традициите на Велики четвъртък
Освен църковните ритуали, на Велики четвъртък се спазват и много обичаи в домовете на вярващите. Рано сутринта, преди да отидат на църква домакините, изнасят на двора бели и червени платове, а следобед „разтърсват“ - т.е. изтупват всички дрехи „за да не ги ядат молците“. Спазва се забраната да се работи каквото и да било по полята и градините „за да не се разбърка нивата“ – т.е. да не полягат житните класове в различни посоки, което затруднява жъненето.
Още: 12 съвета, с които да избегнете качването на килограми по време на празниците
Повсеместна е традицията всички четвъртъци до Спасовден да се наричат велики – на всеки един от тях се спазва забраната мъжете да работят на нивата или да секат дърва в гората, а жените да предат, шият или тъкат, не перат с бухалка – „не бухат, за да не бие градушка и да няма гръмотевици“. Повсеместен е обичаят на Велики четвъртък да се изхвърля старият квас и „да се хваща нов квас“.
