Смехът може и да е заразен за повечето от нас, но ново проучване показва, че момчетата, които не се чувстват длъжни да се кикотят, когато връстниците им го правят, е по-вероятно по-късно да станат психопати, пише "Стъди Файндс".
Изследователи от Университетския колеж в Лондон изследват 92 момчета на възраст между 11 и 16 години за проучване на това как социалните реакции в юношеството могат да предскажат по-късното им поведение. Около две трети от участниците са били диагностицирани с деструктивно поведение или с безчувствени и неемоционални черти (CU). Трябва да се отбележи, че CU чертите и деструктивното поведение преди това са били свързани с повишен риск от развитие на психопатия.
За своя експеримент изследователите са използвали fMRI сканиране, за да измерят мозъчната активност на участниците, докато те са слушали звуци на фалшив и истински смях, от време на време прекъсвани от плач. Докато слушали тези звуци, участниците били помолени да оценят по седемстепенна скала степента, в която смятат, че смехът, който чуват, е истински. Те отбелязали и степента, в която са били емоционално засегнати. Юношите, които демонстрирали и двата рискови фактора за психопатия, съобщили за по-малко желание да се смеят заедно с другите, отколкото тези, за които се смята, че нямат нито един от тях. Тази констатация е подкрепена от резултатите от сканирането с fMRI, които показали намалена мозъчна активност в областите, свързани с емоционалното разсъждение.
Въпреки че "не е уместно да се поставят етикети на деца психопати", тъй като психопатията е личностно разстройство, което се преживява от възрастни, признаците могат да бъдат открити в ранна възраст, според главния автор Еси Видинг.
Бъдещи изследвания могат да проучат дали други приятелски социални сигнали, като усмивка, думи на насърчение и прояви на любов, също предизвикват липса на емоционален отговор от страна на лицата, изложени на риск от психопатия. В крайна сметка тези рискови юноши може би просто преживяват живота по различен начин от останалите, предполага Видинг.
"Социалните сигнали, които автоматично ни доставят удоволствие или ни предупреждават за нечие страдание, не се регистрират по същия начин при тези деца", каза тя в изявление. "Това не означава, че тези деца са предопределени да станат антисоциални или опасни; по-скоро тези открития хвърлят нова светлина върху причините, поради които те често правят различен избор от този на връстниците си".
"Едва сега започваме да разбираме как процесите, които са в основата на просоциалното поведение, могат да се различават при тези деца", продължава тя. "Това разбиране е от съществено значение, ако искаме да подобрим настоящите подходи за лечение на засегнатите деца и техните семейства, които се нуждаят от нашата помощ и подкрепа."
