Намирам се в единия край на поколението, известно като бейби бумърите (родени в периода 1946-64 г.), хора, които минават прага над 65 г. при скорост от около 10 000 души на ден. Говорим много за милениалите (родени в периода 1980-2000 г.), бумърите и дори за поколението Z (родени в периода 2000-2010 г.). И все пак има цяла демографска кохорта, още ненавършили 40 г. до към 50-55 г., която съставлява поколение, което усеща натиска да има деца, намира се на върха на своите кариерни очаквания и в момента се грижи за застаряващите си родители. Поколение X (родени в периода 1960-1980 г.) се превърна в поколение „сандвич“ (или по нашему: между чука и наковалнята).
Според анализа на Pew Research Center на данните от Бюрото по трудова статистика, около 30% от възрастните в САЩ вкъщи имат дете под 18 години, а 12% от тези родители полагат неплатени грижи и за един възрастен. Средно разнопоколенческите болногледачи предоставят повече от два часа и половина неплатени грижи на ден.
Това обстоятелство не е ново явление. Винаги е имало поколение „между чука и наковалнята“ – група, която усеща натиска от кариерата, децата и застаряващите родители. Особената трудност и разлика е огромният брой хора, които остаряват и, честно казано, се нуждаят от помощ и подкрепа. О, да добавим тук и пандемията.
Като истински ураган – не знаем въздействието му, докато не ни връхлети и често оценката на щетите отнема доста време, за да се оценят напълно последствията. Пандемията, която преживяваме, може да окаже трайни последици за поколението „сандвич“. Много от непропорционално загубените работни места оказват влияние върху индустрията на услугите с преобладаващо по-млада демографска възраст. Изглежда, че в момента за мнозина университетът няма много смисъл. Най-рисковата група за усложнения от COVID-19 са възрастните хора, създавайки още по-голям стрес върху поколението „сандвич“, тъй като последните се тревожат и се грижат за родителите си.
Допълнителните отговорности на болногледач сами по себе си могат да причинят хаос, но комбинацията на тези отговорности с пандемията може да вземе своя финансов, физически и емоционален дан. Въпреки че има много предизвикателства, пред които е изправено поколението „сандвич“, има много хора, които споделят вдъхновяващи примери за това как максимално се възползват от ситуацията, като стават по-близки със своите родители и деца, като дори предоставят възможност на децата да развият уникална близост със своите баби и дядовци.
Ако обаче сте един от онези, които изпитват усещането, че свещта гори от двата края, докато се разкъсвате в грижите си между деца и родители, нека Ви кажа, че сте герой. Вие сте част от поколение, което не е получило много медийно внимание, но е гръбнакът на нашето общество и Вие сте нужен. И тъй като сте нужен, трябва да се грижите за себе си. Подобно на изтърканото напътствие да поставите кислородна маска първо на себе си в случай на авария в самолета, за да останете в съзнание и да сложите маска и на другите около Вас (не исках да повдигам темата за маските, просто това сравнение е удачно), Вие трябва да заделите време и за себе си, за да си изградите здравословен начин на живот.
По-лесно е да се каже, отколкото да се направи. Да, знам. Но това не променя факта, че е истина. Като лекар по обществено здраве и превантивна медицина знам колко важни са нашето [здравословно] хранене, физическите упражнения и сънят за общото ни енергийно ниво и способността ни да останем психически фокусирани.
Помнете следното: Вие сте важен… и то много. Така че, моля, грижете се за себе си и приемете благодарности от две поколения.
Автор: д-р Кент Брадли, главен директор по здравеопазване и здравословно хранене към Herbalife Nutrition
