Бъдете внимателни, ако търсите работа в чужбина. За това предупреждава Главна инспекция по труда (ГИТ), като дава примери и ценни насоки от какво да се пазят хората.
Допълнителен риск все още е коронавирусът - защото не всички държави-членки на ЕС имат еднаква заболеваемост и съответно противоепидемичните мерки за различни.
В последните 2-3 години зачестяват случаите, в които работници сключват договори директно с работодатели в приемащата държава, като към тях ги насочват близки и познати или лица, наети от съответния работодател. В тези случаи Инспекцията по труда в България не може да упражни контрол. ГИТ може да информира контролните органи в приемащата държава при получена информация за нарушени трудови права на български граждани, ако обаче те предоставят достатъчно данни, по които съответният работодател да бъде намерен. В голяма част от постъпилите сигнали такава информация липсва.
Има и случаи, в които наетите твърдят, че са заминали чрез посредник, но не могат да предоставят данни за използването на такъв, съответно за идентифицирането му, за да се извърши проверка. Подобен е последният случай, получил публичност – за недопуснати на територията на Франция български сезонни работници. Част от тях твърдяха, че са използвали конкретни посредници, за да заминат. В хода на започната проверка обаче не се установява цитираните посредници да са участвали в изпращането им. Въпреки отказа на повечето от лицата да съдействат на контролните органи (едва сеедем попълниха декларации с данни за начина на изпращане, а само трима представиха копия на трудови договори с френски работодател), инспекторите по труда продължават проверката с активната подкрепа на Инспекцията по труда на Франция.
Ето и някои от основните правила, с които трябва да се съобразяват търсещите работа хора преди да заминат да работят зад граница, за да се предпазят от евентуална измама или нарушаване на трудовите им права:
1. Използването от страна на предлагащите работа на интернет, и в частност на социалните мрежи, като единствен начин за контакт, отказ от лични срещи или определяне на такива на публични места вместо в офис, са сигнали за евентуална измама.
2. Отказът за сключване на договор или предлагането на договор на език, който лицето не разбира, също предполага риск от измама. Подобна опасност има и когато предприятие, неизвършващо дейност в България, сключва договори с работници с обещанието след това да ги командирова веднага зад граница (т.нар. предприятия пощенски кутии). Ако предлагащите работа задържат личните документи на лицата, това може да бъде сигнал за попадане в схема за трафик на хора с цел трудова експлоатация.
3. Търсещите работа в чужбина трябва предварително да проучат дали фирмите, които им предлагат осигуряване на заетост зад граница, имат регистрация в Агенцията по заетостта (АЗ) като фирми-посредници или предприятия, които осигуряват временна работа. Списъците са публични и достъпни на сайта на АЗ. При командироване трябва да се провери дали фирмата, която им предлага договор, извършва идентична дейност в България - условие за реално командироване.
4. Всяко искане на такси и други плащания под каквато и да е форма за осигуряване на работа в чужбина от страна на фирми-посредници са забранени. Заплащането трябва да бъде от работодателя, за когото се осигурява работна ръка.
5. Предприятията, които осигуряват временна работа (ПОВР), и работодателите, които командироват свои работници и служители под свое ръководство и контрол за изпълнение на дейности в чужбина, също нямат право да искат такси. При евентуално плащане е наложително да се поискат документи, доказващи за какво са заплатените суми.
6. Работниците, които биват командировани или изпратени от български работодател или ПОВР, следва да бъдат запознати предварително и писмено с минималните условия на труд и заплащане в държавата, в която се полага трудът. Разходите за транспорт са за сметка на работодателя и на ПОВР, а разходите за настаняване (квартирни пари) могат да се уговорят предварително между страните.
7. При изпращане от предприятие, което осигурява временна работа, лицето трябва да сключи трудов договор с него, в който да е разписано при какви условия на труд в предприятието ползвател ще работи. Трудовият договор трябва да съдържа данни за страните и определя: - размера на основното и на допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер;
- условията за полагане на извънреден и на нощен труд и размера на заплащането им
- продължителността на работния ден и на работната седмица
- на дневната, междудневната и на седмичната почивка, както и дните на официалните празници в приемащата държава
- размера на платения годишен отпуск; финансови условия на изпращането извън посочените (пътни разходи, квартира и др.)
8. Работодател, който командирова зад граница свои работници и служители за предоставяне на услуги, наред със сключения и регистриран в НАП трудов договор трябва да подпише с командированите лица и споразумение за изменение на договора за периода на командировката. В него се разписват всички условия на командироването, включително се регламентират и разходите за транспорт и спане и др. Дали командироването е законосъобразно може да бъде проверено и чрез попълване на въпросник в сайта, създаден от ИА ГИТ по проект "Контрол на командированите лица". След анализ на отговорите системата предупреждава дали има риск от "фалшиво" командироване. Анкетата може да бъде попълнена на СЛЕДНИЯ ИНТЕРНЕТ АДРЕС!
9. Хората, търсещи работа в чужбина, трябва да знаят, че когато използват услугите на фирми посредници, трябва да тръгнат от България с подписан трудов договор с чуждестранен работодател, преведен на български или на разбираем за тях език и на езика на приемащата държава. Важни реквизити от трудовия договор са всички данни за работодателя, условията на труд и заплащане. Трябва да имат сключен и посреднически договор с фирмата посредник, който включва определени клаузи, разписани в специална наредба. Този договор задължително трябва да съдържа коректните данни на посредника и мястото, на което е подписан.
