След като ви разказах за „Празника на розите” в Казанлък, с цялата емоция, която успях да предам, считам за задължително да за останалите забележителности в града. Освен като центъра на розовата долина Казанлък е известен и като център на долината на тракийските царе. В радиус от няколко километра около града, в околните села и най-близките градове са открити могили, древни тракийски гробници, златни съкровища, глинени съдове, но най-важното, че местоположението на древния град – Севтополис вече е ясно. Останки от него лежат на дъното на язовир Копринка.
Първоначалната ми среща с града на розите не е от най-хубавите ми спомени, но щом останеш малко по-дълго време там и не носиш тонове багаж върху гърба си, може да се отдадеш на обиколки и запознаване с историята на това прекрасно място. Преданията говорят, че през 15 век от тук минал султан Мурад I. При вида на красивата местност и посрещачите облечени с бели роби, той успял само да възкликне: „Акче Казанлар!”, което буквално означава „бели момичета”. (akçe kızanlar — бели момичета – б.а.). В началото на XV век използваното име на града в османски документи е Акче Къзанлък. Съвременният начин на изписване на името се свързва с руските войски, които провеждат няколко военни действия в района на Балканския полуостров. Това било съпроводено с изготвянето на топографски карти. В тях руските военни вписват градчето с характерната славянска транскрипция и така в Акче Къзанлък буквата „ъ” е заместена с "а" и приема името Казанлък. Така постепенно името Акче Къзанлък се замества от използваното и днес Казанлък. Тази етимология за „хубав, бял Казанлък” е най-приемлива за днешното наименование на града измежду всички останали.
Първото селище на територията на днешния град възниква през новокаменната епоха (или неолит). През енеолита и бронзовата епоха животът на селището продължава. През V-IV век пр. Хр. тракийският град Севтополис, носещ името на тракийския цар Севт III, става столица на тракийската Одриска държава (богата цивилизация в долината на древната Тонзос — днешната Тунджа). От това време са откритите вече 12 гробници начело с Казанлъшката, които дават отлична представа за бита на траките. На територията на общината се намират доказателства за походите на Александър Македонски и Филип Македонски. За кратко време тук са обитавали и гръцки, келтски и персийски завоеватели. Артефактите, намерени в Долината на розите, датиращи от римско време, са много. Тогава за първи път се разбира, че в района се отглеждат рози. В трактата на Плиний Млади се описват над 20 сорта рози. На един от тези сортове той дава названието Тракийска роза. Розата е гравирана на една от тракийските монети. Казанлъшкият край влиза в границите на Първото българско царство през 815 година, след като се сключва 30-годишният договор между хан Омуртаг и Византия.
Казанлък е най-големият необластен град. В момента населението му е около 47 325 души. Днешният град е възникнал на левия бряг на Старата река в края на XIV век, след като османците унищожили българското селище на десния бряг на реката. До края на XIX век градът е бил известен с производството на розово масло, казанджийски изделия, аби и гайтани. Единствено на територията около Казанлък маслодайната роза, пренесена от Индия през Персия, Сирия и Мала Азия, намира благоприятни условия за развитие — висока влажност, подходяща температура и леки песъчливи канелено-горски почви. В Казанлък се създава първата розотърговска къща на Дончо Папазов през 1820 година Казанлък става център на розопроизводството в България, а казанлъшкото розово масло добива известност, като печели златни медали на изложенията в Лондон, Филаделфия, Париж, Милано и Антверпен.
След Освобождението на България от турско иго занаятите западат заради загубата на пазарите в огромната Османска империя и започва съвременното развитие на града. По време на Руско-турската освободителна война Казанлък е център на ожесточени бойни действия. След Освобождението в града се развива много добре текстилната промишленост. На територията на града се намират военният завод „Арсенал“, както и заводът за самолетни части „Капрони“ - от 1930 до 1945.
Едно от най-важните места за посещение в града е „Музеят на розите”. В него е запазена традицията – както на розобера, така и на розоваренете. Музеят е обграден от невероятен парк, в който се отглеждат няколко вида рози. В него са запазени богати веществени, снимкови и документални материали, с които се проследява 330 годишната история на българското розопроизводство.
Главната цел на музея е да запознае хората, които го посещават, за историята на българската къща. Предлага се сладко от рози и ликьор от рози. В музея се пазят типични за живеещите в Розовата долина хора, техника, мебелировка и дрехи. Музейната експозиция за казанлъчката роза се открива през 1967 година и през 1969 година се превръща в уникален по рода си Музей на розата. В сегашния си вид музеят е открит през 1984 година. В двора има възстановена примитивна розоварна, която работи през летните месеци. В самия музей е запазена друга розоварна, която последно е използвана преди 70 години по предназначение, но наведете ли се над нея, може да усетите силния дъх на розово масло.
Следващият задължителен за посещение обект е Историческият музей „Искра”. Той е основан през далечната 1901 година от Петър Топузов и е сред най-богатите и известни регионални музеи в страната. В него се съхраняват на 50 000 оригинални експоната в постоянни експозиции – Праистория, Тракийско и Римско наследство, Възраждане, Нумизматика, Лютиерство. Първата творба, която слага началото на най-ранната в България художествена сбирка, е поръчан от Топузов акварел на тогава 19-годишния художник Радомир Мандов - “Останки от цар-Асеновата крепост”.
Благодарение на неуморните усилия на художника Иван Енчев-Видю в периода 1902-1906 година постъпват творби на скулпторите Жеко Спиридонов и Борис Шац, на живописците Георги Митов, Захари Желев, Борис Михайловек В периода 1930-1958 година директор на музея и галерията е художникът и писател Димитър Чорбаджийски–Чудомир. Той успява да обогати колекцията с национално значими автори и творби. От 1973 година галерията е самостоятелен културен институт.
Художествената галерия притежава ценен фонд от живописни, графични и скулптурни творби на именити български художници, колекция от икони и щампи, колекция екслибриси и малка сбирка от декоративно-приложни изкуства. Постоянната експозиция показва 266 живописни и скулптурни творби, подбрани от фонда на галерията. Музеят изследва и популяризира тракийските гробници от Долината на тракийските владетели.
Името на долината, осеяна с могилни некрополи, е въведено по време на археологическите проучвания през 1992 – 1997 година. Родината на древните траки, чиято цивилизация е все оше обвита в тайнственост, днес нови името Долината на тракийските царе. В градоустройството, монументалната архитектура и изкуството са съчетани тракийските и елинистичните традиции, които разкриват високата материална култура на траките, населявали Казанлъшката долина.
Първият български паметник под закрилата на Юнеско ор 1979 година, Казанлъшката гробница, е една от най-атрактивните куполни гробници. Забележителен паметник от ранноелинистичната епоха у нас, част от световното наследство. Датира от края на 4-ти и началото на 3-ти век пр.Хр. Открита е на 19 април 1944 година в парк „Тюлбето”. Паркът носи името на възвишение, върху което е построена турска семейна гробница – „Тюлбе”. Принадлежала е на тракийския владетел Ройгос. Могилата имала вид на естествен завършек на иначе природно хълмистото възвишение. Тя била висока 7 метра, с диаметър на основата 40 метра. Войниците попаднали на иззидана каменна стена. Любопитството ги накарало да я разбият, след което влезли в нисък и тесен коридор, където имало повалена правоъгълна гранитна плоча, а от там в кръгло засводено помещение. Осъзнали, че са открили нещо важно, те извикали археолог и той потвърдил предположенията им. Така бил открит забележителен паметник от ранноеленистическата епоха у нас, който сега е сред Стоте национални туристически обекта.Естествен негов завършек е могилата, в която е открита уникалната гробница.
За съжаление в момента на отварянето си гробницата започнала да се окислява, прекрасните рисунки по стените започнали да падат, а гробницата започнала да се руши. За да не изчезне толкова ценна находка, археолозите правят нейна реплика съвсем близо до истинската гробница. В нея съвсем автентично са нанесени рисунките по купола и стените, дори мястото, на което текла вода е оставено. Стените на дромоса и погребалната камера са изпълнени с живописна украса, която заема площ от 40 кв. метра. Тя показва отделни моменти от земния, военния и задгробен живот на тракийския вожд положен в нея.
Друга част от комплекса на музейте са къщата – музей на Дечко Узунов и Етнографски комплекс „Кулата”. Местоположението на „Кулата” не е случайно – намира се в най-стария квартал на града, където има запазили традиционния си облик сгради. През 1976 година в две от реставрираните къщи са уредени етнографски експозиции от Историческия музей. Едната къща е строена в началото на ХІХ век и е типична подбалканска като архитектура- едноетажна, асиметрична. Има две стаи-„къщи”(кухня) и соба - използвана като гостна и спалня. В двора й е възстановен и селскостопански навес, в който е подреден обичайния инвентар за примитивна обработка на земята.
Втората възстановена къща по това време е на видния казанлъшки общественик, търговец и дарител Иван Хаджиеновек Като архитектурно изпълнение тази къща няма подобна в града. Къщата е двуетажна, асиметрична, с открит чардак и кьошк.
Експозицията на Етнографски комплекс „Кулата” представя домашния уют на казанлъчанина по онова време, новото му самочувствие и отношение към света. На посетителите на Етнографския комплекс се предлагат и допълнителни атракции- представяне на розоварене, тестване на етерични масла, дегустация на кулинарни продукти от маслодайна роза, куклен фолклорен спектакъл .
Родната къща на академик Дечко Узунов е възстановена на това място по решение на Община Казанлък още приживе, но е открита за посещения през 1987 година, след смъртта на големия художник през 1986 година. Постоянната експозиция е филиал на Художествената галерия - Казанлък.
Разположена е в четири стаи на възстановената родна къща на Дечко Узунов и в специално построената към нея изложбена зала. Заема площ от 470 кв.м. Изпълнявайки волята на Дечко Узунов, съпругата му - Олга Узунова, дарява на галерията 93 творби на художника – живопис, акварели и др., подбрана част от които е включена в експозицията. 4 от показаните творби на Дечко Узунов са подарени от племенниците на художника - Атанас и Христо Нейкови. В приземния етаж на къщата са показани творби на художниците Атанас Нейков, Христо Нейков, Елена Вълчанова и Пеньо Вълчанов, подарени от авторите.
Между всички градове, които се намират в долината на розите, се води спор, кой от тях е центърът й. Символично можем да приемем, че всеки един от тях е такъв, защото се грижи за историята си, защото разполага и се грижи стриктно за розовите си масиви и най-вече защото отдава почит на това, с което разполага. Казанлък има силното желание всичко от гореспоменатото да стане публично достояние, а историите да минат извън границите ни. Защото когато в чужбина попитат за българската роза, първата асоциация, която се ражда вече е - Казанлък.
Автор и фотограф: Десислава Мирчева
