Казват, че който не е бил в остров Олхон, нищо не е видял от Байкал. Напускаме Листвянка в посока Иркутс. Още се чувства умората от вчерашния поход - минали сме 12 км, но ще починем добре в колата - имаме да минем близо 350 км, тъй като пряк път няма. Байкал е заобиколен почти изцяло от високи ридове. Пътят е сравнителни хубав, преминаваме покрай многобройни села, до които водят черни пътища. Къщите в повечето случаи са дървени с метален покрив и плътна дворна ограда. Хора почти не се виждат. ДПС коли се мяркат, макар и рядко (местния КАТ), видимо няма много безрасзъдни шофьори по пътя. Пейзажът е почти еднообразен - степ в цвят охра, безплодна и безжизнена. Рядко се мярка някоя крава. Пътят отбива надясно в едно село и бързо равната охра е заменена от красотата и многообразието на гори от брези и иглолистни.
Наближавайки брега на Байкал, от където трябва да хванем ферибота за Алхон, шаманизмът се проявава по любопитен начин. До пътя разноцветни лентички безчет са хванали в мъртва хватка въжета, опънати между дървени колове. Тъкмо се зарадваш, че си намерил метална пара и когато се огледаш, осъзнаваш, че целият район е отрупан с монети - и дребни, и едри. Лентичките са завзели и близките дървета, а кожена шаманска шапка се е насадили на един от коловете. Както ще научим по-късно в Олхон, местните буряти вярват в шаманизъм и на места енергията е специална, предразполагаща за събиране на най-различни желания. На тези специални места са изградени въпросните колове, за да могат местните да управляват живота си. Бурятите, които живеят на изток са малко по-различни от тукашните, тъй като са будисти.
Литър бензин 95 е около лев, дизелът е малко по- скъп. Тук основно се кара с 92 предвид и доста остарелият автомобилен парк. Вероятно всеки втори автомобил е с десен волан- тоест внос от Япония.
След близо 5 часа на път, стигаме до Сахюрта, от където трябва да хванем ферибота. Малко преди него отбиваме от пътя, привлечени от висок монумент, обкръжен от каменни пирамиди и шамански стълбове. Бродягата от Байкал от бронз гордо гледаше на изток към Бурятия - митичен герой от местни народни легенди. Покрай него за цвят и късмет объркаха лентички, а земята беше покрита с монети. Предупредителен знак указваше да не се връзват лентички по дърветата, както и да не се местят камъни за строеж на пирамиди, тъй като те са домове на местни животинки. Снимаме, оглеждаме и продължаваме към брега. След няколко минути сме пред ферибота, пред нас има само два автомобила. Изглежда три ферибота обслужват пътникопотока, затова и не чакаме повече от 2-3 минути преди да се натоварим. След не повече от половин час сме на остров Олхон- сърцето на Байкал.
Близо час ни отнема да изминем по прашния черен път 50-те километра до столицата на Олхон, село Хажур. Селото е класика - дървени къщи с разноцветни метални покриви, пътища от кафеникава глина, прорязани от дъждовните води и често срещани кафета или туристически офиси. Тук под "кафене" се разбира ресторант или по-точно кръчма. Намираме сравнително лесно къщата за гости. Катя, дъщерята на съдържателката Люда, ни показва дървените къщички. Съдейки по лицата им, те са от местното население - буряти. Ток в селото няма, но щял да дойде до 18.00 часа. Всъщност, електрификацията тук дошла много след съветската власт- през 2006 година.
Уговаряме се с Люда да приготвят домашна вечеря за следващия ден, макар и да не предлагат храна и тръгваме за най- духовното от всички духовни места места в околовръст на Байкал. На висок хълм на брега се издигат 13 стълба, удавени в разноцветни лентички. Там древните цивилизации 3000 години преди Христа били оставили свидетелства за своето съществуване. Съветската власт видяла отвъд тези артефакти, а именно, че скалите са ценни и изкопали мрамора, а с него и свидетелствата за тези цивилизации.
Обикаляме Шаманската скала, наслаждаваме се на Малкото море - байкалските води, които разделят Олхон от континента. Малко, защото разстоянието не е толкова голямо и отсрещният бряг се вижда сравнителни добре. Обикаляме пясъчния плаж и тръгваме да опознаем селото. Главната улица е широк булевард. Някой ден могат да асфалтират по 2 платна във всяка посока и пак да остане място, но за момента представлява бабунеста широка ивица глина. В Олхон е имало рибна фабрика, от която днес е останал ръждив комин и полусрутени постройки. Фабриката е разположена над малко заливче, което приютява няколко лодки и дребни корабчета. Казват, всичко е преходно, изкуството вечно и трябва да потвърдя тази сентенция, съдейки по гледката пред нас. Ръждясало корабче, изхвърлени на брега. Оградата представлява наострени към небето безброй вили за сено. Стена е превърната в библиотека на миналото, събрала какво ли не от живота на селото и фабриката. Ято издъхнали корабчета, сгушени едно до друго, са разноцветна банда другари.
От другата страна на залива арт инсталацията продължава с концепции от вплетени дървета и дори люлка. А какво е изкуството без цирк? Огромна циркова шатра се наместила до залива и цялото пространство едновременно констрастира, но и допълва селото. Последния щрих е залезът. Слънцето се изнизва между далечните зъбери, а водите на Байкал жадно поглъщат последните оранжеви лъчи. Олхон е потънал в мрак, всички се готвят за идващия ток. Сядаме да изпием по един чай в единственото отворено заведение и пробваме местния специалист- буузи: пълнеж, затворен в тесто, което се вари. Бездомни кучета висят пред кафето, коли засичат други и разкъсват тишината с остри клаксони.
Връщаме се към къщата, но ток няма. Проверяваме ресторанта, който са ни препоръчали, но не работи. Цялото село потъва в мрака на нощта, а ток няма. Ако няма ток, едва ли ще има вечеря, затова и се изстрелваме към близкият магазин, за да се снабдим със сухоежбина и вода. В първият магазин предлагат само хляб. В супермаркета от другата страна на безбрежния път става нещо- през прозорците прескачат десетки зайчета отразена светлина и хаотично се гонят. Десетки местни и туристи обикалят щандовете с фенер или телефон в ръка, отчаяно търсещи важна за тях стока. Самотен генератор пърпори отзад, захранвайки единствено касовият апарат.
Вътре посетители с фенерчета се лутат между рафтовете и всеки търси своята стока. Купуваме вода, бира, чипс, кракери- готвим се за вечер без ток, все пак сме от България, царството на игрите с тока. Към 20.00 ток все пак има и се насочваме към кафе Далай. Статутът на ресторант е силно преувеличен за този селски хоремаг, имащ славата на едно от най- добрите места за ядене тук. От дългото меню предлагаха единствено 2-3 основни.
От всички абсурдни манджи ние се спираме на Бьоф Струганов. За да е пирът пълен, взимаме салати Оливие и телешки език. Основното беше невероятно импровизация, заради която всеки квартален готвач би си прерязал вените. Салатата Оливие, известна в България като руска салата, представляваше грах, картофи и някакъв салам, поръсени с тънка струйка майонеза. Бира нямат, затова извадихме нашата, за да преглъщаме по-леко странните гозби, а после бързо се оттегляме в покоите си. Покоите ни представляват горните етажи в задния двор на дървени къщи. Може би най-интересна е банята, в която дуловото корито беше вдигнато на 25 см над дървения под. На другия ден ще обикаляме северната част на острова с местен гид.
Останете с нас в канала, за да ви запознаем с него и още много любопитства, а повече снимки можете да видите на Facebook страницата: https://www.facebook.com/SixAJourney , а също и на интернет страницата: http://six-a.net/
