АИКБ и работодателите няма да се върнат в Съвета за тристранно сътрудничество докато не видят предложени адекватни мерки от страна на държавата или на синдикатите. Това може да отнеме и година, дори две или три години, стана ясно от думите на председателя на АИКБ Васил Велев пред Actualno.com.
"Накратко, ние се оттегляме, за да определим поне веднъж ние дневния му ред. Искаме още на първото предстоящо заседание да обсъдим този въпрос", подчерта той.
В интервю пред Actualno.com председателят на бизнес организацията разкритикува всички направени до момента предложения и ги обяви за "неадекватни". Две от тях идват от социалния министър Бисер Петков. Той заяви, че ще предложи на обсъждане: да се намали платеният болничен от работодателя на 15 дни и да се ограничат болничните дни, които може да изпише личният лекар до 7 дни.
"Няма да има Тристранка, докато не видим адекватни мерки. Не е сериозно предложението за 15 платени дни от работодателя. Това значи 5 пъти по 3 дни да може да се отклони от работа 1 човек безпричинно. При условие, че 6 дни се боледува средно в ЕС, ние да слагаме лимит от кражба от предприятието и без лимит от държавата, не може така", каза той.
Промяната при личните лекари също няма да реши проблема, но голяма част от болничните не се издават от лични лекари. Кратковременните болнични - да, но 3-дневните и нагоре - не винаги. И това няма да спре кражбата. Болничните за по месец от лекарски комисии могат да се издават и от чужбина по телефона - има и такива случаи. Как намаляването от 14 на 7 ще спре тези фалшиви болнични, не виждам, коментира Велев.
"Това е откровена глупост от КТ Подкрепа - да увеличим броя на плащаните от работодателите от 3 на 5 дни от болничния. Този човек, който го е предложил, не разбира, че той вреди на своите членове. Колкото повече плаща предприятието толкова по-малко пари остават за хората за заплати.", отхвърли идеята на синдикатите Велев.
Той отново обясни схемата, станала слоган на представителите на АИКБ през последните дни: "Хората не разбират, че тарикатите крадат пари от тях. Работодателят не плаща болничния от личната си сметка, а от парите на предприятието, техните пари. Работодателят просто организира работния процес. И колкото повече пари се отделят за болнични, толкова по-малко отиват за заплати. Та тарикатът мами не работодателя, а добрите себеподобни.
"Тук не става дума да не се плащат болничните, а кой да ги плаща", подчерта Велев. "При възможност да се плати от НОИ, синдикалистите предлагат да го плати от НОИ и работодателят. Да се диви човек", коментира още той.
Председателят на АИКБ не отговори на въпроса кой всъщност повдигна темата за първи неплатен ден от болничния от правителството. Появиха се съмнения, че това е министър Владислав Горанов. Велев просто подчерта, че това е "тема, която е постоянно в дневния ред на АИКБ, поставена е от нашите членове. Конкретно кой го е предложил не е толкова важно. Важно е, че в Южна Европа периодът на изчакване е не 3, а 5 дни. Тук разделението е Юг - Север, не бизнес - работник. У нас е много изгодно да се краде. У нас е по-изгодно да си болен, отколкото да работиш. Това е ненормално."
Феноменът "Работещи болни" председателят на АИКБ коментира така: "При самонаетите се случва особено често. В държавната администрация е по-скоро обратното. Малките семейни фирми работят, когато се налага и в недобра кондиция. Но това е съвсем друг въпрос. Дали трябва да се печели от болнични или когато си здрав и работиш? Не може да се прави бизнес с болнични. С тези масови корупционни практики се слага и черно петно върху репутацията на добрите ни лекари.
На въпроса защо нощният труд продължава да се плаща 25 стотинки на час, Велев отговори, че в компаниите-членове на АИКБ, той се заплаща като 1 лв. на час. Но председателят на бизнес организацията избегна отговора на директното питане къде се нарежда България по този показател в Европа тогава и специално компаниите от АИКБ, като коментира как т.нар. данък "труд" в страната ни е много голям - по думите му, за да получи един служител 100 лева чиста заплата, се плащат 53 лева за осигуровки и други тежести.
Мерките за справяне с проблема с болничните трябва да са много, по думите на председателя на АИКБ. "Ако за късите болнични изчакване би повлиял контрол от страна на работодателя например, то за дългите трябва по-засилен комплексен контрол. Реално, при еднодневните болнични няма НОИ, то за дългите трябва по-засилен контрол. На практика обаче еднодневните болнични няма как да се контролират."
Цялото интервю можете да видите в следващото видео.
* Интервю на Ивайло Ачев
