С гласуваните текстове се отваря законова възможност за легално къмпингуване извън официалните къмпинги, обяви с удовлетворение в кулоарите председателят на комисията по регионална политика в парламента Искрен Веселинов. Ще бъдат създадени зони за свободно къмпингуване извън къмпингите на базата на наредба, която 4 министерства ще създадат заедно, тъй като обектите ще са в горски или земеделски територии, поясни той и уточни, че ще има 6-месечен срок, след което ще могат да бъдат регистрирани такива устроени места за къмпингуване.
Още: Най-важните новини за деня: 22 декември 2024 г.
Още: Възстановиха електрозахранването на селата в Смолянско, останали без ток заради снега
На въпрос на Actualno.com защо в закона са изпуснати най-важните и най-разпространени дюни, Веселинов отговори, че това е заварено положение. "Защо са изпуснати трябва да кажат тези, които са създали закона, който е от преди повече от 10 години", отсече той. "Никога т.нар. "зараждащи се" дюни не са били предмет на защита, освен това няма тяхно легално определение. Аз не се чувствам компетентен да говоря на тема "дюни", ние сме комисия по регионална политика", добави той.
Веселинов отбеляза, че този въпрос се повдигна постфактум - след като беше приключило разглеждането на закона и бяха изгласувани текстовете, на практика в една свободна процедура след края по точката в заседанието на комисията вчера. "Няма процедура, която да ни позволи да внесем такава съществена промяна на закона в движение", оправда той затвърждаването на заварения пропуск в закона. Неправителствените организации, които настояват и тези дюни да бъдат защитени, по думите на Веселинов, имат всички възможни лостове да привлекат вниманието на МОСВ и да се потърси защита на тези дюни, ако такава е необходима и не се ангажира с лично мнение дали е необходима.
Още: Прогноза за времето - 23 декември 2024 г. (понеделник)
В двукилометровата зона на черноморското крайбрежие, т.нар. зона "А" и зона "Б", се предвижда да е забранено разпъването на палатки и свободно къмпингуване, уточни Веселинов. "Проучили сме опита в 15 европейски страни и глобата за такова нарушение там е минимум 500 евро, а тук предлагаме между 500 и 1000 лв", изтъкна още той и подчерта, че "трябва да има санкция, тъй като практиката на диво къмпингуване оставя тонове боклуци, които вредят на общините и на природата".
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Седмична прогноза за времето за 23-29 декември 2024 г.
Още: Очерняне на продукт или нередности: БАБХ трябва да се произнесе за шоколадови изделия*
Като реверанс към протестиращите се прие удължаване на отсрочката за санкциите. "Предлагахме едногодишен срок за отлагане на санкциите от приемането на закона, но се прие да е от приемането на наредбата за прилагането на закона", отбеляза Веселинов. По думите му "наказателните разпоредби по закона ще влезнат в сила една година след като са на лице условията за създаване на устроени места за легално къмпингиране. "Това означава, че това лято няма да се прилагат наказателни разпоредби, т.е. хората няма да бъдат глобявани", добави той.
"Изначалният замисъл на закона е върху дюните да няма палатки, да няма каравани, МПС, тенти, да няма нищо, което би застрашило биологичното разнообразие. В двукилометровата зона палатки, кемпери и каравани ще се разполагат само в местата, които са предназначени за това", обобщи Веселинов. Дали тези места ще бъдат обвързани с такси тепърва ще се регламентира и според Веселинов това зависи от собственика на терена - "ако е частна инициатива вероятно ще има такси, ако инициативата е на община или на държавата може да няма".
Още: Министърът на културата Найден Тодоров е бил в "Пирогов"
Още: Повече от двоен ръст през 2024: Директорът на ПСС за смъртта в българските планини
Фактът, че бе даден достатъчно дълъг срок за изготвянето на наредбата за прилагане на закона ще даде възможност на всички заинтересовани страни да изразят своите становища и заедно с експертите на министерствата на околната среда, на земеделието , на регионалното развитие и на земеделието ще стартира работа по изготвяне на разпоредбите, каза видимо доволна от гласуването министърът на туризма Николина Ангелкова. Според нея Министерството на туризма разполага с нужния капацитет за контрол. И в предишната редакция на законопроекта бяха забранени действия върху дюни, защото са защитени местообитания. В момента те са скрепени с доста строги санкции, за да има превенция, отбеляза Ангелкова.
"Самите дюни са отбелязани в кадастралните карти, в специализираните карти, така че контролните органи изключително обективно и лесно и имайки необходимия експертен потенциял, за което са и контролни органи, ще могат да осъществяват контрол", заяви Ангелкова. Тя е категорична, че контролните органи по дейностите във връзка със стопанисването и управлението на черноморските плажове изпълняват изключително стриктно техните контролни функции. "И в министерството на туризма, откакто управляваме черноморските плажове, имаме телефон за сигнали и нередности, имейл и при всеки сигнал реагираме и сме незабавно на място. Нашите мобилни групи са непрекъснато и на Север и на Юг по българското Черноморие и правят както плановите проверки, така и извънредни, така и по сигнал, така че ще продължим да работим по този начин“, увери Ангелкова.
По думите ѝ всички дюни, включени в Закона за защитените територии и съответно са предвидените в Натура 2000, са защитени – върху тях има изрична забрана да се строи и да се поставят обекти като кемпери, каравани и да се извършват всякакви действия свързани с тяхното нарушаване. "Това е изцяло в синхрон с екологичното законодателство и с мерките, които са предприети - в член 17 от ЗУЧК изрично е записано, че строителството върху дюни и забранено. Няма как да има строителство върху дюни. Всеки един строеж, който по един или друг начин се е появил върху дюни той е незаконен и подлежи на незабавно събаряне. В Наказателния кодекс разрушаването на дюните е определено като престъпление и се наказва с до 3 години затвор, освен глоба, така че има изключително тежки наказания в действащото законодателство, свързани с опазване на защитените местообитания по Закона за защитените територии, където се изисква такъв строг режим. Така е съобразен и този закон и смятам, че това изцяло отговаря на всички мерки, свързани с опазването на околната среда", заяви Ангелкова и подчерта отново, че строителството е абсолютно забранено върху дюни и го пише ясно в закона.
Категорично несъгласие с тези твърдения изрази в кулоарите на парламента Мирослава Петрова от обединена група "Бетономорие", представляваща над 20 граждански организации, които за не повече от 24 часа внесоха експертни протестни сигнали срещу опита за 22-ра поправка на Закона за устройство на черноморското крайбрежие, който е факт.
Снимки: Ива Иванова /Аctualno.com
„Този закон от влизането му в сила 2008 г. не е подлаган на анализ, а такъв е крайно необходим, защото той трябва да се погрижи за опазването на черноморското крайбрежие, но всъщност се занимава по-скоро пропагандно с проблемите на свободното къмпингиране", коментира тя.
"Строителство, заграбване, презастрояване все още ще е възможно по черноморското ни крайбрежие, а сега приехме поправки, които на всичкото отгоре малко или повече ограничиха свободното къмпиране, което трябва да поддържаме, за да отглеждаме среда в унисон със съвременните международни тенденции за почивка близо до природата", обобщи Петрова. "Всички искат регламент, но трябваше да се подходи по-добре в по-широк дебат с по-сериозна експертиза, с по-плътна работа с неправителствения сектор, който не е враг на законодателя, а е негов приятел", добави тя.
Протестите продължават - всяка вечер преда парламента. Дали и с какви аргументи гражданските организации ще сезират президента или Конституционния съд ще бъде решено към края на деня. "Ще имаме работна среща и ще преценим как да подходим в посока да се създаде устойчив, работещ регламент за всички", каза Петрова.
"Ние пледираме да се работи в посока опазване и спиране на разграбването. Над 3 700 декара дюни от 4 500 вече са частни, а от тях свалиха хората, които са най-слабото звено, граждански погледнато в цялата тази игра, но може би с най-силния глас. Бяха махнати от там, за да продължи развиване на бизнес интереси върху плаж и дюна, където никой не би трябвало да пипа", обясни неудовлетворението си Петрова.
В отговор на въпрос на Actualno.com дали законодателството защитава всички дюни, тя заяви категорично: "Не смятаме. Това е въпрос на националната сигурност. Все още специализираните и кадастралните карти не съвпадат. Как ще разберат за нарушение санкциониращите органи, как ще разбере самата държава, която умело продължава да бяга от въпроса къде са й всъщност дюните, защото ако блесне цялата истина, ще се види много ясно, че тези 3 700 декара дюни вече са частни".
Петрова изрази съмнения какво всъщност опазва държавата: "От вчера следобед е излезнал кадастър с много противоречива информация върху него – удобно са пропаднали от него, не се виждат още, удобно са пропуснати едри масиви дюни, които явно принадлежат на някой, който не е удобно веднага да бъде оповестяван през кадастъра".
Автор: Ива Иванова
