Бюджетната комисия прие намаляване на партийната субсидия от 11 лева на 1 лев с приетите за второ четене промени в Закона за Държавния бюджет. В преходните и заключителни разпоредби се направиха промени в Закона за политическите партии и се регламентира нов източник за финансиране на партиите - дарения от юридически лица, еднолични търговци и физически лица.
Още: Съпругата на Асад подала молба за развод, не иска да стои в Русия
Още: Наталия Киселова: Има два варианта за правителство - около ГЕРБ и анти-ГЕРБ
Днес стана ясно и, че няма да има забрана за дарения към партиите от фирми, печелещи държавни поръчки, концесии или такива с държавно участие, след като още вчера ГЕРБ и ДПС се договориха на среща на парламентарните групи да има "отворено финансиране". До 2009 г. тези дарения бяха разрешени от закона, отбеляза председателят на комисията Менда Стоянова и уточни, че след извършената промяна в закона тогава се увеличи държавното финансиране на 12 лева на глас и се премахна възможността да се правят такива дарения към политическите партии, а за даренията от физически лица имаше таван от 10 000 лв., годишно.
Запитана защо няма забрани за дарения от фирми, печелещи държавни поръчки, концесии или такива с държавно участие, Стоянова заяви: "Ние сме записали "юридически лица и еднолични търговци", а фирма с държавно участие, за да направи каквото и да е дарение трябва да има решение на нейния принципал, а принципалът на държавните дружества се знае кой е. Всеки има право. Само че с този публичен регистър може да се види - и в публичния регистър на обществените поръчки и публичния регистър за даренията кой кой е".
"Сега, когато субсидията се връща в границите на 1 лев, е нормално да има и друг източник на финансиране и това са въпросните дарения", заяви тя и подчерта, че предложението на правителството, което ГЕРБ защитава предвижда офисите на партиите, в които извършват дейността си, предоставени от общините и държавата да бъдат безплатни. Според нея от субсидията в размер на 1 лев за действителен глас, подаден за съответната партия, могат да се финансират възнагражденията на административни секретари, а останалата текуща дейност следва да се извършва на доброволен принцип. Когато има избори и трябва да се плащат медийни услуги и рекламни кампании има възможност за финансиране от дарения.
Още: Асен Василев ще ръководи бюджетната комисия в парламента, правната е за ГЕРБ
Още: Кабинетът отпусна на полярниците 3.7 млн. лв., ще могат да се приберат от Антарктида
Гласуваните текстове не предвиждат таван за даренията. "Няма основание някой да променя волята на дарител, ако той желае да дари средства над какъвто и да било таван", аргументира се Стоянова. Тя подчерта, че в Закона за политическите партии има текстове, според които всяко дарение, надвишаващо една минимална работна заплата трябва да се декларира в специална декларация, в която се посочва произхода на средствата на дарението. "Тези декларации са публични, има публичен регистър където се качват и Сметната палата прави проверка по тях. Сега, след като даренията биха били по-големи от досега разрешавания размер, смятам, че НАП също ще има задължения да извърши реална проверка на произхода на тези средства - въпросното лице има ли законен източник, върху който е платило данъци, за да си позволи да дари тези средства. Това според нея ще има ефект на изсветляване на начина, по който лицата правят дарения за своите партии.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: В последното си заседание преди празниците кабинетът раздаде милиони
Още: Срив в доверието на парламента, Киселова с по-висок рейтинг от Борисов
Външно финансиране няма да се допуска. В Закона за политическите партии има текст, който забранява финансирането от други държави, уточни Стоянова. Ще се дават обаче безплатно държавни и общински помещения за офиси за партиите, които вземат субсидия.
Остро възразиха на предложенията на ГЕРБ по време на разискванията от страна на БСП, донякъде и на ДПС.
Йордан Цонев потвърди опасността от зависимости на партиите. "Присмивахте се, иронизирахте д-р Доган, когато говореше за обръчите от фирми. Не знам дали сега разбирате какво е искал да ви каже", заяви той и настоя моделът за финансиране да е обществен. По негови изчисления, за да съществуват партиите са им необходими субсидии от 10 лв. Той подчерта, че ДПС са предложили 0 лева, като реакция на абсурдното предложение да бъдат 1 лев, което е крайно недостатъчно за партиите. "Всичко под 10 лв. не осигурява нормален политически живот на партиите, изключая ГЕРБ и БСП", категоричен е той.
Още: След като АЛДЕ го изгониха: Пеевски изплю киселото грозде и каза, че сам напуска
Още: Кирил Петков към Пеевски: Реално ставаш г-н Никой на световната сцена!
Като антидемократично определи решението на ГЕРБ Румен Гечев от БСП. "Предлагате съсипване на политическата система в противоречие на европейските практики. Трябва да го обясните на посланиците на страните ЕС", заяви той на управляващите и посочи примери от европейски страни.
И още реакции
„Каква Америка, какави 5 лв, бе господа? Вие предлагате нещо, което е антиевропейско“, заяви Гечев. Той настоя парите от държавните субсидии, които не са изхарчени, визирайки ГЕРБ, да се връщат в бюджета както правят министерствата и агенциите. „Вие ще си оставите 20 млн. лв на депозит, които не ги ползвате и бързате да вземете решение в петък, за да няма трансфер на сумите за следващото тримесечие“, упрекна ги той и добави: „Министерство на финансите са дали повече пари, но вие го управлявате. Искате от всички партии, получили повече пари да ги върнат в следващите година и 6 месеца, а другите партии не само че няма да получим трансфер, но и трябва да връщаме“.
Срещу новия модел на финансиране на партиите се обявиха от неправителствения сектор. Преминаването към такава радикална промяна е неоправдано, предупреди доц. Даниел Смилов. Той остро възрази на спешния порядък в който се прави промяната и настоя управляващите да се замислят за последиците. „Бързането ще направи една такава каша, от която единственият ефект ще бъде засилването на корпоративните зависимости между българските партии и бизнеса“, категоричен е той. Според него предлаганият от ГЕРБ модел не е европейски, не е и американски. „В Америка е отворен моделът за финансиране на партиите ,защото имат огромен пазар с много силна конкуренция на фирмите, а на малкия бъгарски олигополен пазар ще стане така, че партиите ще заприличат на българските медии“, добави Смилов.
Категорично недобрение на намеренията на управляващите изрази и Ваня Нушева от „Прозрачност без граници“. Основната критика на експертите е спрямо подхода, по който се осъществяват тези промени – при търсене на елементарни решения с популистки отенък на проблеми, които засягат базисните структури на демократичното общество и по тази причина изискват висока степен на консенсус не само между представените в парламента партии, но и извънпарламентарните, разполагащи с обществено доверие, експертната общност, гражданските организации, подчерта Нушева. Приемането на промените е в разрез с основни правни принципи –липсва оценка на въздействието на ефекта от предложените промени за 1 лев субсидия, изтъкна тя.
Доц. д-р Добрин Канев от НБУ отбеляза в дискусия с експерти, организирана от БСП непосредствено преди заседанието на бюджетната комисия, че не бива с лека ръка от днес за утре да се разбива логиката на политическите процедури, които са ключови за функционирането на демокрацията. Той изрази недоумение че изведнъж се премахва забраната за финансиране на политическите партии от страна на юридически лица, без изобщо да се помисли ще има ли някакви ограничения, например за тези юридически лица, които ползват бюджетни средства... За резкия скок към т.нар. отворен модел на финансиране на политическите партии, той е категоричен: „Това е все едно „да се опитваш да гасиш пожар с бензин - поредният политически евфемизъм, който означава зачеркване на целия полезен европейски опит за това как най-добре да се осигури съществуването и дейността на партиите от гледна точка на придобиването на финансови средства. Защото държавното съфинансиране не е нещо случайно, то е дошло на базата на болезнен опит в много европейски държави и то навсякъде е налице".
