През последните 11 години България е обект на специален мониторинг за прилагането на принципите на правотата държава. Корупцията в страната все още не е изкоренена, но Брюксел вече разглежда алтернативи на специалния надзор, отбелязва швейцарският вестник Die Neue Zuercher Zeitung, цитиран от агенция "Фокус".
"Магистратите работят по съветския модел. Главният прокурор ръководи всички прокурори в страната и може да обяви всяко тяхно решение за нищожно", обяснява адвокат Велислав Величков, председател на инициативата "Правосъдие за всеки". Съгласно думите му, тази концентрация на властта има сериозни последици: обвинителните актове по делата за корупция срещу политици и бизнес фигури умишлено се съставят "със скоростта на охлюв", за да бъде забавено съдебното производство. През последните години заради корупция са осъдени само двама кметове и един депутат, подчертава адвокатът.
Величков не е сам в критиките си. В индекса на организацията "Прозрачност без граници" за корупионните възприятия, България е поставена на 75-то място, след всички останали страни от Европейския съюз. Проучване, поръчано от „Зелените“ в Европейския парламент, отбеляза също значителни дефицити в законите за борба с корупцията и особено при тяхното прилагане.
През януари председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер, при откриването на Българското председателство на Съвета на ЕС в София, призова за присъединяване на страната към еврозоната и към Шенгенското пространство, от които тя остава изолирана именно заради нерешените проблеми с корупцията, пише още швейцарското издание.
"Учтивостта" на Юнкер отразява дилемата на ЕС. Преди 11 години, България и Румъния са приети в ЕС от геополитически съображения, въпреки че не отговаряха на критериите за членство по отношение на демокрацията и върховенството на закона. Ето защо ЕС постави България и Румъния под специален надзор - така нареченият Механизъм за сътрудничество и проверка (МСП). Бяха създадени конкретни и технически цели и за двете страни - от борбата с организираната престъпност до реформата на съдебната система. Служителите на ЕС се надяваха, че двете страни скоро ще бъдат освободени от специалния режим.
Единадесет години по-късно разочарованието се усеща в разговорите с вътрешни лица в Брюксел, въпреки че МСП със сигурност е довел до подобрения. Но процесът на реформи в Румъния е като разходка с влакче в увеселителен парк: след постижения, като например засилване на органа за борба с корупцията, следват неуспехи като последните закони, които ограничават независимостта на съдебната власт. България се смята за по-нестабилна. Тя изглежда успешна в борбата с мафиотските структури. В Брюксел обаче се говори за организационни дефицити в органите за борба с корупцията и за "култура на политическо влияние" в прокуратурата.
Все още има голяма нужда от реформа, но ЕС не желае да държи две от своите държави членки под специален надзор", коментира швейцарският вестник.
