България тепърва навлиза в тежката рецесия, в каквато са вече някои от големите икономики в света. Това заяви специалистът по международна икономика Агоп Каспарян в интервю за Epicenter.bg.
"Искрено се надявам да съм лош пророк, но всички действия и икономически мерки, които се приеха от правителството говорят за това. ЕЦБ прогнозира спад от над 8% в еврозоната само за 2020 г, а в България спадът е над 10%", посочва Каспарян.
По думите му у нас икономическите мерки на практика липсват или са много закъснели. "Първите банки, които подписаха споразумения с ББР бяха едва през май месец (месец и половина след извънредното положение), от чиито кредити са се възползвали малко над 5000 човека за общо 8 млн. лв., а колко бяха предвидени – 200 млн. лева!", отбелязва той.
Експертът критикува и мярката 60/40. "До последно се даваха неясни сигнали какви да са изискванията, критериите и начина им на отпускане. Резултатът е 15% едва усвоени от бюджет от 1 млрд. лв.", посочи Каспарян.
"Имаше или може би още има едни 500 млн. лв за кредитиране на фирми от ББР – няма усвоени все още нито един лев. В Европа икономическите мерки се въведоха и влязоха в действие още първите седмици от пандемията…", отчита той.
Каспарян е скептичен и към намаляването на ДДС за някои сектори. Не мисля, че точно сега беше моментът за намаляване на ДДС, още повече когато сме на прага на Еврозоната. Всички тези неясни сигнали за радикална промяна в данъчната политика не биха довели до нищо добро особено за чужди инвеститори, предупреждава той.
"Към кого основно беше насочена тази промяна? Към ресторантьорите, а здравето на хората нима не е по-важно от развлечението и вечерите по ресторанти? Защо темата за намаляване на ДДС за лекарствата беше така пренебрегната? Колко други отрасли също претърпяха изключителни загуби? Театри, фитнес залите, магазините в търговските обекти, транспортните услугите, туризмът? Въпросите са ми риторични, защото отвориш ли вратата за едни, трябва да очакваш и другите и то с пълно право", възмутен е експертът.
Рисковани са и промените в данъчната система, особено ако се правят "на парче". "Когато говорим за радикални промени – още повече в данъчната система е важно много добре да осмислят, анализират и приемат промените изключително внимателно. Не може радикална данъчна промяна да правиш в рамките на месец, два или пет и то "на парче". Това трябва да се направи след много внимателни анализи, прогнози и дебати с участието на икономисти, работодателски организации, бизнес анализиратори, самият бизнес във всички отрасли и така нататък, и така нататък. Най-лесно е да видим добрите практики в Европа или Азия", обяснява Каспарян.
"От друга страна, голямата пропаст, която тепърва предстои между бедни и богати заради пандемията, поставя на дневен ред въпроса за прогресивно данъчно облагане с цел облекчаване данъчното бреме на по-бедните", добавя той.
"Нямахме ясен фокус и стратегия още от началото на кризата. Пример са дори промяна на приети закони в началото на извънредното положение и след това отново променени в рамките на няколко дни (програма 60/40, проблема със спекулата и т.н.).
Мерките трябваше да бъдат приети и да влязат в сила още в първите 2-3 седмици на извънредното положение, за да може всеки да има време да преосмисли, реорганизира и промени своя бизнес според наложената обстановка. То се случи точно обраното – масови фалити, огромен брой регистрирани хора на трудовата борса и т.н За жалост всичко това ще окаже своето отражение в идните месеци", предупреждава Каспарян.
По думите му към средата на май месец положението е следното:
- Нямаше все още работеща мярка 60/40 – неясни критерии за кандидатстване, слухове за последващи ревизии на фирмите, усвоили средства, които никой не излезе да опровергае.
- Мярка 500 млн. лв от ББР – все още неработеща.
Може би една от малкото работещи мярки беше за подкрепа на МСП, която пък имаше проблеми в началото с подаването на заявления.
За мерките с ваучерите за летуване и безплатни чадъри дори не искам и да коментирам, отбелязва той.
Трусовете в социалния статус на българите са вече налице. Всички прогнози, не само на ЕЦБ, но и на Евростат, са за значителен икономически спад в целия Европейски съюз. Когато е намаляла покупателната ти способност, нямаш друг избор освен да намалиш своето потребление, посочва експертът.
Той коментира и инициативата за създаването на държавни бензиностанции и влиянието им върху цените на бензина и дизела. "Нека видим целия проект за държавните бензиностанции, за да може да се даде конкретен отговор дали ще се отрази върху цените на горивата. Сигналите дотук говорят по-скоро за не много голяма икономическа логика, като например – построяване на държавни бензиностанции на места, където няма такива. Вие мислите ли, че големите вериги нямаше да построят свои бензиностанции там, ако имаше автомобилен поток или икономическа логика и рентабилност?", пита риторично Каспарян.
Той е критичен към икономическите политики и необмислени ходове на управляващите.
"Икономиката на България е на последно място в ЕС, така че това е достатъчна оценка за управляващите. Не само не помагат, но и често вредят. Валери Симеонов със своите предложения често е като слон в стъкларски магазин. Пример е последното му предложение за закриване на игралните зали в големите градове и оставането им само в курортите. Не искам да защитавам хазартния бизнес, но нека се направи калкулация какви ще са загубите за бюджета от неплатени данъци от евентуално приемане на тази промяна", изтъква Каспарян.
"Ако трябва да съм честен и обективен, в момента на политическата сцена единственият лидер, икономически подготвен и говорещ адекватно за икономика е Корнелия Нинова. Това се видя много ясно по време на извънредното положение. Предложените от нея икономически промени, действия и мерки бяха най-близки до хората", твърди експертът.
