Родният футбол не се намира в най-върховата си форма в последните 20 години. За съжаление ще открием, че и спортните критици не са особено позитивно настроени, след като така или иначе не могат да се похвалят с особени успехи.
И точно тук, винаги се появява надеждата за родния футбол, като внимание има не само към националните, но и към отбори като футболен клуб Дунав, чието присъствие в аматьорската лига не се смята за особено достойно, все пак говорим за един от най-старите отбори в страната. Да не забравяме, че за националния футбол е необходимо да има много повече школи, които да привличат потенциалните играчи в най-ранна възраст.
Преди да се върнем на златната 1994 г. и последната силна футболна година, не трябва да забравяме, че имаше и значителни правила, които ограничаваха чуждото присъствие в родния футбол и позволяваха на повече родни атлети да дебютират. Днес това правило е сякаш химера и повечето играчи се купуват или пристигат като свободен трансфер от различни страни. Логично е, че когато родните таланти няма къде да се проявят, продължават да търсят късмета си другаде или генерално се отказват от националния отбор. Такива примери имаме повече от достатъчно.
За всеки е най-лесно да обвинява ръководството на БФС, а за голяма част от спортните фенове е пълно безумие, че след години водене към крах, директорът остана същият. Това пък започва да ни подсказва, че скоро няма да видим нови свежи сили или промени, които да позволят създаването на един по-качествен отбор. За да има такъв е необходимо време за трупане на опит, време за игра и далеч по-високо ниво на футбола в страната.
За да се случи това, трансферите на играчи от други страни, трябва или да се редуцира изцяло или да се ограничи, използвайки силите на школите. Изключително лесно е да се закупи играч, но много по-трудно става неговото изграждане. Няма как да забравим, че Стоичков направи своите най-големи кариерни успехи в Барселона, но пък никога не отказваше да заеме своето място в националния отбор. След края на неговата кариера, бързо забелязахме как и повечето родни таланти предпочетоха да се откажат от мястото си, вместо да попадат в далеч по-сложни политически игри. За да говорим за надежда, първо трябва да направим един сериозен анализ на хората, с които да се създаде такъв отбор.
При наличието на далеч по-добри играчи, често ще забележим и присъствието на някои странни решения и бутането на имена, които отдавна трябваше да се прекратили спортната си кариера. Спортът изисква употребата на възможно най-добрите, а когато говорим за футбол, това трябва да бъдат млади и организирани играчи. Такива има, но не винаги получават своя шанс. Другата важна стъпка е да се сложи край на треньорската рокада, защото националният отбор играе ролята на автобус, като на всяка следваща спирка идва нов треньор. Няма смисъл да говорим за резултати след две срещи, няма и смисъл да говорим за такъв след поредното отпадане. Един треньор трябва да прекара минимум 2-3 години, за да може да каже, че ще има някакви резултати. Преди това е просто невъзможно да се говори и за надежда.
Родният футбол ще се подобри едва тогава, когато някой даде шанс на повече играчи да играят, когато някой позволи да има мислене за бъдещето, а не за срещите днес или другия месец. Точно това изискване е обречено да среща определена съпротива, но ако се замислите, какви резултати има в момента? Кардиналните промени са нещо, от което българските футболисти имат нужда, а това не може да стане с настоящата политика и идея за футбола. При липсата на такива, продължаваме да си спомняме 1994 г. и един особено добър тим, който и до днес стои в историята.
