"Амазонка"
Вее утринна прохлада
в моето лице -
аз съм млада, млада, млада
с огнено сърце.
Моя вихрен кон лети
бодро и безспир -
пред очите ми цъфти
неогледен мир.
"Вълшебница"
Душата ми е пленница смирена,
плени я твоята душа! – пленена,
душата ми е в тихи две очи.
Душата ми те моли и заклина:
тя моли; – аз те гледам; – век измина…
Душата ти вълшебница мълчи.
"Дни мои"
Летете - радостни или омразни,
и делници, и празници.
Летете - няма да ви смятам,
дни мои на земята -
вий, сиви гълъби и бели,
излитнали из моите ръце
и някъде в безкрая отлетели
като към предначална цел.
"Бе тиха нощ"
Бе тиха нощ. В водите посребрени
оглеждаше се бледата луна.
На спещите листа сред тишина
замираха лъчите й разлени…
И ти до мен – и щаст’е, и тъга,
лъчи и мрак приплетени в душата –
и трепетно притисках аз ръка
до твоята… Не тупаха сърцата,
не дишаха препълнени гърди…
Какво мълвеше плахо тишината?
"Сън"
Сънувах те и тая нощ, о мила,
сънувах те - бленуваща до мен,
глава на рамото ми прислонила.
Тъмите бяха ярко озарени:
очите ти - през погледа ми замъглен -
горяха, в бъдещето устремени.
"Среща"
Мене ми е странно - ето те пред мен,
мене ми е жадно - гледам те пленен,
мене ми е страшно - дишаш ти за мен, -
мене ми е тъмно, тъмно в ясен ден.
Ревност
Прости, до днес не те обичах,
тъй както заслужаваш ти.
Съвсем ми беше безразлично
дали съм ти любим, прости.
Дори не те и забелязвах,
че съществуваш покрай мен.
"Обичам те"
Обичам те – въздушно нежна, в нежна младост,
като на ангела сънят,
и сън си ти вещателен за тиха радост
в нерадостта на моя път,
и първи път за изповед в сърце ридае
доброто и грехът,
и ето ден – и ето тъмнина е.
"Обезвяра"
Обидно ми е, че съм жив.
В заблудата, че се издигам,
катерих планини-лъжи,
до тъжна истина да стигна.
Уж се изкачвах на възбог,
но не във висинето звездно
намерих се, а в трап дълбок.
"Сънят"
Сънят… Врата към невъзможност, която тайно се отключва…
И влизам… Сам съм и единствен… И се омесват във едно
това, което се е случило с това, което ще се случва…
Вълшебен хляб… И ме замайва вкусът на златното брашно.
"Звездице - сестрице"
Блести на небето едничка
далечна и светла звездичка.
Тя има ли име — не зная.
Но легна ли, в тъмната стая
тя винаги кротко наднича —
навярно децата обича.
"Обичам те"
Обичам те – въздушно нежна, в нежна младост,
като на ангела сънят,
и сън си ти вещателен за тиха радост
в нерадостта на моя път,
и първи път за изповед в сърце ридае
доброто и грехът,
и ето ден – и ето тъмнина е.
"Звездице - сестрице"
Блести на небето едничка
далечна и светла звездичка.
Тя има ли име — не зная.
Но легна ли, в тъмната стая
тя винаги кротко наднича —
навярно децата обича.
"Сънят"
Сънят… Врата към невъзможност, която тайно се отключва…
И влизам… Сам съм и единствен… И се омесват във едно
това, което се е случило с това, което ще се случва…
Вълшебен хляб… И ме замайва вкусът на златното брашно.
"Бе тиха нощ"
Бе тиха нощ. В водите посребрени
оглеждаше се бледата луна.
На спещите листа сред тишина
замираха лъчите й разлени…
И ти до мен – и щаст’е, и тъга,
лъчи и мрак приплетени в душата –
и трепетно притисках аз ръка
до твоята… Не тупаха сърцата,
не дишаха препълнени гърди…
Какво мълвеше плахо тишината?
Ревност
Прости, до днес не те обичах,
тъй както заслужаваш ти.
Съвсем ми беше безразлично
дали съм ти любим, прости.
Дори не те и забелязвах,
че съществуваш покрай мен.
"Амазонка"
Вее утринна прохлада
в моето лице -
аз съм млада, млада, млада
с огнено сърце.
Моя вихрен кон лети
бодро и безспир -
пред очите ми цъфти
неогледен мир.
"Обезвяра"
Обидно ми е, че съм жив.
В заблудата, че се издигам,
катерих планини-лъжи,
до тъжна истина да стигна.
Уж се изкачвах на възбог,
но не във висинето звездно
намерих се, а в трап дълбок.
"Среща"
Мене ми е странно - ето те пред мен,
мене ми е жадно - гледам те пленен,
мене ми е страшно - дишаш ти за мен, -
мене ми е тъмно, тъмно в ясен ден.
"Сън"
Сънувах те и тая нощ, о мила,
сънувах те - бленуваща до мен,
глава на рамото ми прислонила.
Тъмите бяха ярко озарени:
очите ти - през погледа ми замъглен -
горяха, в бъдещето устремени.
"Вълшебница"
Душата ми е пленница смирена,
плени я твоята душа! – пленена,
душата ми е в тихи две очи.
Душата ми те моли и заклина:
тя моли; – аз те гледам; – век измина…
Душата ти вълшебница мълчи.
"Дни мои"
Летете - радостни или омразни,
и делници, и празници.
Летете - няма да ви смятам,
дни мои на земята -
вий, сиви гълъби и бели,
излитнали из моите ръце
и някъде в безкрая отлетели
като към предначална цел.
"Амазонка" Вее утринна прохлада в моето лице - аз съм млада, млада, млада с огнено сърце. Моя вихрен кон лети бодро и безспир - пред очите ми цъфти неогледен мир.
"Вълшебница" Душата ми е пленница смирена, плени я твоята душа! – пленена, душата ми е в тихи две очи. Душата ми те моли и заклина: тя моли; – аз те гледам; – век измина… Душата ти вълшебница мълчи.
"Мечтател" Залезът настойнически зад мене върви и ми подиграва привичките. Сякаш го слушам как сладко мълви: "Колко си смешен мечтател, мой миличък!
"Шах със себе си" От скука или пък от страх, от самота ли – сам не зная, ала веднъж започнах шах със себе си сам да играя.
"Дни мои" Летете - радостни или омразни, и делници, и празници. Летете - няма да ви смятам, дни мои на земята - вий, сиви гълъби и бели, излитнали из моите ръце и някъде в безкрая отлетели като към предначална цел.
"Бе тиха нощ" Бе тиха нощ. В водите посребрени оглеждаше се бледата луна. На спещите листа сред тишина замираха лъчите й разлени… И ти до мен – и щаст’е, и тъга, лъчи и мрак приплетени в душата – и трепетно притисках аз ръка до твоята… Не тупаха сърцата, не дишаха препълнени гърди… Какво мълвеше плахо тишината?
"На Ботев" Ти тъй недостижимо си велик, че всеки би си разменил живота с един-едничък твой житейски миг. Един-единствен миг да бъде Ботев!
"Умната" Животът всеки ден ни поучава: човек не бива да се огорчава. Светът е оцелял, защото е търпял... Безшумно.
"Сън" Сънувах те и тая нощ, о мила, сънувах те - бленуваща до мен, глава на рамото ми прислонила. Тъмите бяха ярко озарени: очите ти - през погледа ми замъглен - горяха, в бъдещето устремени.
"Желание" Да бъде слънчево и тихо. В праха да се въргалят псета. Петли лениво да подвикват. В тревите да жужат щурчета.
"Среща" Мене ми е странно - ето те пред мен, мене ми е жадно - гледам те пленен, мене ми е страшно - дишаш ти за мен, - мене ми е тъмно, тъмно в ясен ден.
Ревност Прости, до днес не те обичах, тъй както заслужаваш ти. Съвсем ми беше безразлично дали съм ти любим, прости. Дори не те и забелязвах, че съществуваш покрай мен.
"Обичам те" Обичам те – въздушно нежна, в нежна младост, като на ангела сънят, и сън си ти вещателен за тиха радост в нерадостта на моя път, и първи път за изповед в сърце ридае доброто и грехът, и ето ден – и ето тъмнина е.
"Към себе си" Когато си на дъното на пъкъла, когато си най-тъжен, най-злочест, от парещите въглени на мъката си направи сам стълба и излез.
"Вяра" Ето - аз дишам, работя, живея и стихове пиша (тъй както умея). С живота под вежди се гледаме строго и боря се с него, доколкото мога.
"Обезвяра" Обидно ми е, че съм жив. В заблудата, че се издигам, катерих планини-лъжи, до тъжна истина да стигна. Уж се изкачвах на възбог, но не във висинето звездно намерих се, а в трап дълбок.
"Сънят" Сънят… Врата към невъзможност, която тайно се отключва… И влизам… Сам съм и единствен… И се омесват във едно това, което се е случило с това, което ще се случва… Вълшебен хляб… И ме замайва вкусът на златното брашно.
"Синеоката" Ех, ти, орис, мен орисала! Майко моя, жалбо моя люта! Как да кажа, как да бъда чута - тъй било от Бога писано.
"Недей ме пита" Недей ме пита, майко мила, от що съм люто наранен, къде се дяна мъжка сила, та крея аз от ден на ден.
"Звездице - сестрице" Блести на небето едничка далечна и светла звездичка. Тя има ли име — не зная. Но легна ли, в тъмната стая тя винаги кротко наднича — навярно децата обича.
