Говоренето със себе си, често наричано саморазправа, е обичайно и естествено човешко поведение. То далеч не е признак на ексцентричност или лудост, а може да има многобройни психологически и когнитивни ползи, стига да се подхожда здравословно и конструктивно.
Най-вероятно сте чували репликата, че този човек е луд, щом си говори сам. Дали всъщност има нещо толкова ненормално в това да говорим на себе си или не?
Най-вероятно сте чували репликата, че този човек е луд, щом си говори сам. Дали всъщност има нещо толкова ненормално в това да говорим на себе си или не?
Говоренето със себе си, често наричано саморазправа, е обичайно и естествено човешко поведение. То далеч не е признак на ексцентричност или лудост, а може да има многобройни психологически и когнитивни ползи, стига да се подхожда здравословно и конструктивно.
Говоренето със себе си, често наричано саморазправа, е обичайно и естествено човешко поведение. То далеч не е признак на ексцентричност или лудост, а може да има многобройни психологически и когнитивни ползи, стига да се подхожда здравословно и конструктивно.
Най-вероятно сте чували репликата, че този човек е луд, щом си говори сам. Дали всъщност има нещо толкова ненормално в това да говорим на себе си или не?
Едва ли има човек, който поне веднъж да не е говорил сам на себе си. В това няма нищо лошо или притеснително. Дори напротив - може да ви е полезно.
