“Не е реалистичен срокът за преминаване на училищата на едносменен режим, заложен в наредбата. Тя е променена и регламентира, че всяка община изготвя план за преминаването към него”, заяви пред журналисти министърът на образованието и науката Красимир Вълчев в Стара Загора, където присъства на граждански диалог „Европа в нашия дом” на тема образование. Планът не трябва да бъде за много дълъг период от време, за да има амбиция да се постигне целта, но трябва да бъде и реалистичен. Според министъра за най-големите общини, където има най-много училища, са необходими 9 - 10 години за да се преминаване към едносменен режим на обучение. В 64 -65 общини има на двусменен режим, а в половината от тях е заради факта, че две училища учат в една сграда.
Три са мерките за преминаването към едносменен режим. Едната е намаляване на приема от първи или от седми клас, но то не трябва да е голямо, защото в училищата трябва да има достатъчен брой ученици. В един голям град предвид материалната база има възможности за по-равномерно разпределение на децата между училищата, а не да има свръхконцентрация на деца заради търсенето на определени училища заради репутацията им. “С въвеждането на районирането преди 2 години видяхме, че много училища, които преди са имали малко ученици, успяха да приемат повече деца, да наемат добри преподаватели и да създадат предпоставки за добро обучение”, коментира Вълчев.
Втората мярка е дострояване на училища, която фигурира в програмите на почти всички големи общини. В много случаи става въпрос за няколко класни стаи, по-малко са случаите за по-голямо дострояване. Третата мярка е за най-големите градове - строеж на нови училища, което е необходимо, защото може разпределението по квартали да не е най-подходящото, обясни образователния министър.
“Матурите в 10-и клас не са изпити, които да предизвикват напрежение, аналогично на държавните зрелостни изпити и на външното оценяване след 7-ми клас. Той не е задължителен и не е елиминаторен. Дори една дете да не се яви на него, може да продължи до 12-и клас”, обясни за външното оценяване в 10-и клас, предизвикващо притеснения у учители, ученици и родители, Красимир Вълчев. Изпитите ще са по-скоро за анализ на резултатите от обучението на индивидуално и на училищно нива, както и на нивото на училищната образователна система.
Те ще осигурят проходимост за допълнителен план-прием след 10-и клас най-вече за обединените училища, в които обучението е до 10-и клас. Министърът разясни, че всички системи на училищно образование имат външно оценяване след завършването на три или четири класа, което служи за оценка и анализ. Относително задължително ще бъде оценяването по български език и математика, тъй като двете дисциплини ще фигурират в удостоверенията, които ще получават децата след 10-и клас. “Те ще имат възможност по желание да се явят на външно оценяване по английски език и информационни технологии за определяне на езикова и дигитална компетентност”, каза още Красимир Вълчев. Според него с тези две оценки за придобито ниво по европейската езикова и европейската дигитална рамка, те ще получат сертификат, който би бил полезен на всеки ученик. В момента, ако искат такъв, за получаването му трябва да се плаща на образователни центрове и школи. “Притесненията, за които чуваме, не са толкова непреодолими, по-скоро винаги има притеснения от новото”, категоричен е министър Вълчев, според когото целта на политиката трябва да бъде повече училища децата да имат пълноценна реализация.
По време на на форума образователният министър подчерта, че най-важната битка е да има добри учители, за да има добри специалисти във всички останали професии. „Затова учителите са наш приоритет, а решението на правителството за двойно увеличение на заплатите в четиригодишен период от време, бе ключово“, каза Вълчев и посочи, че за първи път през тази година средната учителска заплата е надвишила тази за страната.
