В края на януари хотелиери и ресторантьори, към които се присъединиха и магазини, символично протестираха срещу Наредба Н-18, работейки с жълти жилетки. Във вчерашния ден стана ясно, че премиерът Бойко Борисов, по време на заседание на Министерски съвет, е наредил на финансовия министър Владислав Горанов да спре промените в наредбата, докато не се получи одобрението на засегнатите браншове.
По-рано от бизнеса поискаха не само да не влиза в сила действието на наредбата, но и за намаляване на ДДС на 5% за храни, напитки и за всички търговски обекти, категоризирани по Закона за туризма. На среща с Владислав Горанов той е потвърдил, че измененията в документа от 2018-а се отлагат с шест месеца и ще започнат да действат от 1 юли тази година, а експерти и специалисти ще работят по изчистване на проблеми и технически детайли в него.
Срещаме се с Маргарита Крумова, член Управителния съвет на Сдружението на хотелиерите и ресторантьорите в Стара Загора, и с Руслана Георгиева, съдружник и управител в счетоводна и консултантска къща, за да разбера причините за недоволството от наредбата и защо се стигна до протести.
"Протестите имиджово се отразиха зле на ресторантьорите, защото част от населението се настрои срещу тях", казва Крумова и уточнява, че браншът не крие, че има сив сектор, който членовете на сдруженията на хотелиери и ресторантьори смятат, че е добре да отпадне. "Те са нелоялна конкуренция не само в борбата за клиенти, а и в борбата за персонал, най-вече от гледна точка на липсата на такъв", уточнява тя. Всеки се стреми да си запази кадрите, но който работи в сивия сектор и не плаща осигуровки и данъци, може да даде много повече пари на ръка на работещите за него. "А хората не умират от желание да плащат данъци, така че са съгласни на тази сделка. 30-годишен готвач не го интересува каква пенсия ще му е нужна. Ние не искаме сив сектор, защото с правила се живее по-лесно", казва тя.
Наредба Н-18 е в сила от 1 януари 2007 г., всяка година тя се дообработва и се добавя нова тежест, при това без гратисен период. Промените от 2018-а за безналичните плащания обаче взривиха бранша, защото контролните органи масово започват да запечатват обекти, тъй като не отговаряли на наредбите и по-конкретно на наредба Н-18.
"Текстовете за безналичните плащания, по които де факто и де юре пари в касата на дружеството не влизат, подчертавам дебело, не засягат само хотелиерите и ресторантьорите. А всички, които извършват продажби на дребно и получават плащания в брой - магазинчето, фотото, аптеката, личните лекари с касови апарати, лицата, които работят с патент, всеки, който получава пари в брой, трябва да има апарат", обяснява Руслана Георгиева. Ако няма апарат, няма обект - дори електронният магазин е обект. Може да получава пари през PayPal, но е длъжен да маркира плащането на касов апарат. "Това е голямото недоразумение, защото той няма достъп до клиента си отсреща", казва тя.
"За тези плащания трябва отделен касов апарат, за да ги отчиташ. Минават някъде в интернет пространството, но за транзакцията трябва да се пусне касова бележка, която няма да бъде получена от никого и ще я пуснеш в коша", доразяснява казуса Маргарита Крумова. И плащането с карта е безналично - физически пари не получаваш, но минава през касов апарат, нищо че парите не са в касата.
Възможни са грешки, защото безналичните плащания и тези в брой са в различни групи. "При данъчна проверка, ако си сгрешил групата, се оказва, че нямаш наличните средства в касата си и не можеш да докажеш защо", обяснява Георгиева. Наредбата създава и предпоставки за субективното й тълкуване. Затова настояват за безналичните плащания да не се чука на касов апарат и да не се търсят пари в касата на дружеството - хотел, ресторант, магазин, защото фактически парите не се отчитат в брой.
При грешки се пускат сторно бележки, но в Националната агенция по приходите (НАП) им светва, че си направил нещо или че едва ли не си укрил. Безналичните плащания идват в банковата сметка и винаги могат да бъдат проследени и засечени, казват събеседничките ми.
"Най-важното, което притеснява всички, е неяснотата в някои от текстовете, която дава база за тълкуване от двете страни. Защото наредбата по презумпция те прави винаги виновен в очите на проверяващите", внася още детайли Маргарита Крумова. А Георгиева допълва, че те са за ясни и точни правила, за да се знае в отделните случаи как да се постъпва заради спецификите на всеки бизнес.
"Протестът не е само на ресторантьорите. Да, едни от най-засегнатите са, но толкова засегнати са и туристическите агенции, онлайн търговците, дори най-малките обекти, които изобщо не знаят какво е СУПТО (софтуер за управление на продажбите в търговски обекти)", казва Крумова.
"Когато се използва програма за отчитане на продажбите, на касовата бележка трябва да са посочени количеството и видът на стоката, която си продал", казва Георгиева и уточнява, че не може да е изписано сладкарски изделия, а трябва да е вафла, торта, паста… За да е изряден, малкият бизнес трябва да направи сериозна инвестиция и да купи компютри. Лицензираните фирми, предлагащи такъв софтуер са малко, а цената на продукта е прекалено висока. "За малък бизнес допълнителното натоварване с от 4 до 5 хиляди лева, колкото струва такава програма, е много сериозно", обяснява тя.
Крумова допълва, че следват и други инвестиции - купуване на техническо оборудване, с което може да функционира програмата. А от 17 февруари НАП изисква много по-високи версии на Уиндоус - още инвестиции за лицензирани софтуерни продукти и услуги. Ако програма не работи с касовия ти апарат, трябва да смениш и него. "Така по веригата се навързват непланирани и неоправдани инвестиционни разходи, които няма как да възстановиш, защото не носят приходи", категорична е тя.
До въвеждането на промените се отчитат само продажбите в брой с касов апарат, свързан с НАП. Проблем е детайлното им описване, а за детайлите и персоналът не е достатъчно обучен технически точно и вярно да изпълни всичко. За по-бързо и по-качествено обслужването на клиентите по номенклатурите, е задължително връзването на компютър към касовите апарати. "През тях НАП иска да гледа какво влиза във фирмата, какво излиза като продажба и съответно да следи складовите наличности", разяснява Георгиева. Но има бизнеси, които са чувствителни към това, като аптеките, където има и рецепти с лични данни на клиенти.
От приходната агенция твърдят, че няма да се гледат складовите наличности, но при ревизия ще гледат всичко, уверяват и, че няма да се виждат лични данни. "От една страна, НАП искат да виждат всичко, което правиш. От друга страна, задължени сме по Европейския регламент за защита на личните данни, да ги пазим", казва Крумова. Но когато си свързан онлайн с НАП, системите на обектите не са докрай защитени. "Не можеш да гарантираш, че данните ти няма да изтекат. Все пак 5 млн. ЕГН-та изтекоха през системата на агенцията миналото лято. Ставаме уязвими по линия на регламента, и ако ни провери комисията за защита на личните данни, ще каже, че нямаме нужната система за сигурност… Е, как да имаш, като трябва да си отворен към друга инстанция", пита тя. В хотелите е още по-сложно заради регистрацията на гостите и заради информацията, която трябва да се подава към всички институции.
Още по-голям проблем е Н-18 за туристическите агенции, които работят с чуждестранни контрагенти, не е разработен български софтуер за тях. "Разработчиците на чуждите програми обаче нямат намерение да се регистрират и лицензират според изискванията на НАП, защото не отговарят на критериите и параметрите, зададени в програмите", обяснява Маргарита Крумова. Това е проблемът и в хотелите, част от международни вериги. Те използват софтуер на хотела майка във виртуален облак, а чужденците питат как да вложат такъв сериозен ресурс, за да се лицензират по българското законодателство.
Затова и браншът иска като членове на Европейския съюз, и у нас да се работи по начина, по който работят европейските ни партньори. Подобни наредби има в Хърватска, в Германия, но са имали 5 години преходен период за изчистване на практическите грешки. "Човек, който не се е занимавал практически с бизнес, не може да заложи в наредбата всички възможни сегменти от практиката. Затова трябва гратисен период - да се изчистят всички грешки, ситуации, проблеми, които може да срещне бизнесът с въвеждането й. Когато всички заработим по Н-18 и от НАП ще регистрират неточности", категорична е Крумова.
Има и друг много голям проблем, на който бизнесът не обръща внимание засега. Ако 10 фирми в цялата страна са купили един и същ софтуерен продукт и някой от тези 10 реши да го манипулира, за да заобикаля правилата, НАП забранява работата с него от този ден и час. Дори да не са нарушители, всички трябва да спрат да работят с него, защото се отнема лиценза на разработчика, обясняват събеседничките ми. Пак пари за нов софтуер, ново обучение на персонала, ново зареждане на базата - контрагенти, услуги, цени, рецепти в ресторантите.
От бранша са притеснени и за възможностите на НАП да работи онлайн с всички фирми. И сега се губи обхватът на връзката, дори за 24 часа, тъй като сървърите й не са подготвени да обработват информацията. През тези 24 часа пишеш касови бележки на ръка, след тях трябва да спреш работа изобщо.
Форсмажорни обстоятелства обаче са възможни навсякъде - не само в планински обекти и отдалечени селища и села с до 300 души население, където използването на касов апарат не е задължително.
Около големите градове обаче и в селския магазин, тип бакалия с железария, всичко трябва да е изписано точно и конкретно - пиронче, лампа, сиренце… И дори селският хоремаг трябва да има връзка с НАП.
"Отлагането на Н-18 с 6 месеца ще има смисъл, ако се спази условието да се сформират работни групи от всички отрасли, които да работят за коригиране на неясните текстове и спорните точки в наредбата, за да може да е ефективно", категорична е Крумова и определя сформирането им като крачка напред. И двете ми събеседнички се надяват, че поне исканията им за ясни, точни и конкретни правила ще станат факт и ще важат за всички. Но няма да чакат 1 юли, а още в края на май ще видят какъв е напредъкът, има ли чуваемост, дали и как се работи в групите или са сформирани само проформа, колкото да се замажат протестите.
Ако няма напредък? Възможно е да няма откъде да си купите хляб, ако магазинът е решил да протестира ефективно срещу Н-18 или окончателно да затвориш…
*Хоремаг е остарял термин за комплексно заведение за настаняване, хранене и търговия на дребно, ползван в средата на ХХ век в България, наследник на странноприемниците. Думата е неологизъм, създаден като съкращение от ХОтел-РЕсторант-МАГазин.
