1200 подписа внесоха в община Елин Пелин граждани, които искат свикване на референдум. Желанието им е предизвикано от новопостроения завод за преработка на найлонови торбички в района, предаде репортер на БГНЕС.
Гражданите настояват допитването да включва 3 въпроса:
1. Съгласни ли сте незабавно да бъде въведена забрана на територията на община Елин Пелин да съществуват заводи за преработка на пластмаси?;
2. Съгласни ли сте в община Елин Пелин да се започне незабавно изграждане на нова водопреносна и канализационна мрежа?;
3. Съгласни ли сте в община Елин Пелин да се започне незабавно изграждане на алтернативни пътища за тежкотоварни автомобили?
Към момента събраните подписи не правят задължителен референдума и само от общинския съвет на града зависи дали ще реши да допусне провеждането му.
Пред БГНЕС жители твърдят, че всичко около изграждането на предприятието е станало тихомълком, инвестиционното намерение не е било подложено на обществено обсъждане и разрешение за изграждането на завода е дадено без да бъде направена оценката на въздействието на околната среда (ОВОС). Друг факт, който буди недоумение и притеснение у хората е как така обект, предназначен за склад за безалкохолни напитки, изведнъж се превръща в предприятие, което събира найлоновите торби на България и Германия, с тенденция там да се обработва този специализиран отпадък от повече страни. По думите на хората това се случва на фона, след като Китай спря да приема отпадъци за рециклиране от САЩ. За тях е непонятно и защо боклукът в чужбина у нас се възприема за суровина.
„Защо сложиха този завод точно тук, до Елин Пелин. Защо не го направиха насред полето в Равно поле. Отговорът ми е, че щом се инвестират 40 млн. евро, по-лесно е да се избегне общественото обсъждане. Какво ме притеснява ли? Притесняват ме фините прахови частици; това, че ще изчезне подпочвената вода. Най-важното и будещо възмущението ми е защо няма ОВОС. Такава оценка искат, ако искаш да си отвориш цех за кренвирши, както и за къща за гости. Щом правиш такъв завод първо трябва да направиш оценка“, каза пред камерата ни Павел Бонев.
По принцип, той няма нищо против рециклирането и завода, но настоява всичко да се случва по законния ред. Според него инвеститорът бяга от ОВОС, защото той ще покаже реалността и най-вероятно, заводът ще трябва да бъде затворен.
Димитър Стоименов посочи, че в целия казус се изпуска и един важен момент, а именно, че при измиването на отпадъка се използва натриева основа.
„Набляга се на сепарирането, разделянето на отпадъците, измиването и гранулирането. Изпускат да кажат обаче, че при процеса на миене на отпадъка се използва натриева основа, която премахва органичните отпадъци. Това се случва при много висока температура на обработка. Всички изпарения се неутрализират с киселина. Вътре в помещението се отделя и много прах, който видях с очите си. Отделно е и миризмата, която е непоносима“, заяви Стоименов и добави, че при екструдирането нагрятата пластмаса отделя тежки метали и живак, които са опасни за здравето.
„Другото ми притеснение е, че заводът е построен близо до града. Той се намира на по-малко от 1000 метра от последната къща. Притеснява ме също така липсата на контрол на място. Кой следи колко реално преработват? Не може да се разчита на това, което те записват в журналите си“, категоричен е гражданинът.
Гинка Минчева, която е член на инициативния комитет, набляга на тайнствеността, с която всичко се е случило около изграждането на завода.
„Искането ни е заводът да се премести на друго място. Това е тумор и той се намира на около километър от последната къща в Елин Пелин. Ние не искаме такива инвестиции в града ни“, коментира жената.
Минчева изразява възмущението си от факта, че за нуждите си предприятието ще вкарва боклук отвън, защото отпадъкът, който те могат да дадат е твърде малък. „Двете общини Елин Пелин и Горна Малина генерираме по 140 т. годишно. А ние тук говорим за 35 000 т., които ще вкарваме от чужбина. Заводът се води с регионално значение, въпреки че реално е с международно значение, защото ще се внася отпадък отвън“, обяснява тя.
Минчева изразява и едно свое подозрение.
„Всички издали документите са контролирани от ВМРО. Аз не знам дали това е така, но може ли да се каже, че ВМРО прави чадър над този завод или самото правителство прави чадър на своя коалиционен партньор. Все пак нашият кмет Ивайло Симеонов е от тази партия“, недоумява жената и именно на този факт отдава липсата на отговори на сигналите, които изпращат през последната година.
Тя призова правителството да се заинтересува от проблема и самият премиер Бойко Борисов да се намеси в разрешаването му.
Екипът на БГНЕС се срещна със зам.-кмета по екология и европейски проекти в община Елин Пелин Николай Савов, тъй като кметът Симеонов все още е в командировка зад граница. Той опроверга твърденията на гражданите, че не са били информирани за случващото се там. И добави, че когато започнали недоволствата изискали от инвеститора да обясни на хората каква е идеята на проекта им, а те от своя страна довели ръководителя на отдел „Кохезионна политика и екооценки" в Главна Дирекция „Околна среда“ на Европейската комисия Джордж Кремлис. По думите на Савов обаче не се отзовали много хора.
Той ни уверява, че всички документи на компанията са били издадени за завод за рециклиране, а не като склад за безалкохолни.
„Те са си купили земята като логистична база и след това са я преотредили. Това си е редът. Предишният собственик решава, че тя ще бъде логистична база, но не я изгражда, а я продава като такава на друг, който има право да смени предназначението й“, категоричен е зам.-кметът и обяснява, че РИОСВ прави ОВОС само, ако има риск от замърсяване.
„Ние трябва да спазваме тази част от нашите задължения, които са ни вменени от законодателството. Всичко друго са пожелания“, заяви още той.
По отношение на това, че решението за строителството на завода не е минало през общинския съвет, Савов каза, че въпросът е бил обсъден, но местният парламент има правомощия само при смяна на земята от земеделска в неземеделска такава. Зам.-кметът не спести, че тази тема е била широко експлоатирана от една партия по време на предизборната кампания, както и че бомбата е била заложена от стария общински съвет, който е дал зелена светлина на инвеститорите, а сега са се обърнали срещу това, с цел да събират гражданския гняв.
Според главния архитект Стефан Аспарухов големият проблем е, че Елин Пелин няма Общ устройствен план, а ролята на такива играят Подробните устройствени планове.
„По отношение на това, което общината е спазила като закони няма врътки. Има пропуски в закона, които ние не може да пренебрегнем, но в същото време не може и да променим. Земите върху, които сега има логистични бази, както и върху която се намира заводът за рециклиране преди 2006 г. са били земеделски земи. Те по чл. 21 от Конституцията са невъзобновим и ценен ресурс. Преди 2008 г. хората, обаче, решиха да забогатяват като преотреждат земеделските земи си за неземеделски нужди. От там тръгва и казусът с „Интегра пластикс“. Тогава земеделската земя променя предназначението си със санкцията на общинския съвет“, обяснява зародиша на проблема Аспарухов, но добавя, че няма нищо незаконосъобразно в действията на общината и институциите.
Казва още, че при наличие на сигнали за нарушаване на екологичните норми и доказването им местната управа може да предприеме мерки и дори да поиска заводът да преустанови работа.
Срещаме се и с изпълнителния директор на „Интегра пластикс“ Юлиан Белев, който ни допуска в завода и обяснява, че в момента са в тестов период и предприятието не работи с пълния си капацитет. Прави ни впечатление, че балите не са укрепени и част от отпадъците летят в съседните терени. Уверява ни, че те се почистват, а въпросните навеси ще бъдат оградени, въпреки че не били длъжни. Белев заяви, че той и акционерите не са виновни за това, че не е извършен ОВОС на проекта.
„На база на техническите параметри РИОСВ сметна, че няма нужда да се прави ОВОС. Тази процедура не касае населението и неговото спокойствие. Тази процедура е административна и е много експертна. Хората говорят за някакви неща, които не разбират и много от твърденията им са некомпетентни. Не аз назначавам дали да се прави ОВОС или не“, подчерта той.
Думите му са потвърдени и от директора на Регионална инспекция по околната среда и водите – София инж. Ирена Петкова, която в писмо отговори на въпросите ни.
„За инвестиционно предложение за „Изграждане на завод за възстановяване на синтетични органични полимери“ в УПИ ІІ-12,13,14,15,16,17,19,26, кв. 14, м. „СПЗ”, гр. Елин Пелин, община Елин Пелин, с възложител „Интегра пластикс“ АД e проведена процедура за преценяване на необходимостта от извършване на оценка на въздействието на околната среда (ОВОС) и е постановено Решение № СО – 29 – ПР/2018 г., с което е преценено да не се извършва ОВОС. Преценката да не се извършва ОВОС е извършена въз основа на критериите, посочени в чл. 93, ал. 4 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС), представената от възложителя информация по приложение № 2 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда (Наредбата за ОВОС), както и след проведени консултации с Регионална здравна инспекция (РЗИ) – Софийска област във връзка с определяне степента на значимост на въздействието и риска за човешкото здраве. Получено е становище от РЗИ – Софийска област, че реализацията на инвестиционното предложение няма да доведе до възникване на здравен риск за населението на община Елин Пелин“, пише в писмото си до нас Петкова и добавя, че няма постъпили писмени и устни становища, които да възпрепятстват реализацията на инвестиционното намерение.
Питаме Белев откъде черпи вода за промишлените си нужди. Той обяснява, че за тази цел имат три собствени сондажа като им е издадено разрешително да водоползват по 30 куб. на час.
„В канализацията отиват едва 10% от използваната вода, но тя е пречистена и безопасна“, подчерта той.
От думите му стана ясно, че в процеса на производство има и отпадъчен продукт, който ще се предава на фирми, които го използват и уверява, че никакъв отпадък няма да се загробва.
„90% от непригодното за рециклиране са фолиа, които трябва да отидат за изгаряне. В момента сме в процедура по подписване на договор с фирма-изпълнител. Това, което караме на депо са утайки от обработката на водите“, обяснява изпълнителният директор на предприятието.
Той коментира и назрялото гражданско недоволство.
„Има малка група от хора, която си е внушила, че тук се случва нещо много опасно за тях. Силно подозирам, че има преднамереност в тези действия. Подозирам това не защото съм мнителен, а защото не съм чул нито един разумен аргумент от тяхна страна“, заяви Белев. Според него хората няма от какво да се притесняват, защото те не изпускат нищо в атмосферата, а предприятието им е част от глобалните работещи екорешения в Европа.
„По-съществен въпрос е какво се случва с отпадъците. В Европа живеят приблизително 510 млн. души. Един гражданин на ЕС генерира средно 400 кг. отпадъци на година. Тези 510 млн. души генерират 200 млн. т. отпадъци всяка година. Ако те не се преработват, проблемът е нерешим, отпадъците ще заринат планетата. Съответно има огромна индустрия, която ги преработва по различни начини, дори и чрез изгаряне. То не трябва да се анатемосва. В Холандия се горят 8 млн. т. отпадъци годишно, а се внасят 1,5 млн. т. от Великобритания, в Англия – 8 млн. т., в Германия се изгарят 30 млн. т. отпадъци“, посочва Белев и уточнява, че само София генерира около 400 000-500 000 т. отпадъци на година, които се преработват в софийския завод и от тях се прави RDF гориво.
По отношение на твърдението, че заводът се намира близо до Елин Пелин, Белев заяви, че това се определя от нормативната уредба, а не от хората, които имат субективно мнение за разстояние.
