Зимата в България ще бъде нормална като всички досега, без екстремно ниски температури и студове, а снежната покривка ще намалее осезателно до 2050 г.
Това заяви в Кърджали директорът на НИМХ доц.д-р Георги Корчев след откриването на обновената хидрометеорологична обсерватория, предаде кореспондентът на БГНЕС.
"Когато се появят апокалиптични съобщения за климатични аномалии, влизайте в официалния сайт на НИМХ, ако искате да намерите истинна информация за развитието на времето през следващите седмици, месец и сезон. Напоследък се появиха много частни сайтове, които ползват данни от различни източници, но не винаги информацията им отговаря на това, което прогнозират нашите звена от НИМХ", посочи Корчев в отговор на въпрос доколко са верни публикациите с прогнози за най-лютата зима от 100 г. насам.
Той обясни, че в НИМХ се получава информация от всички световни и регионални центрове, които са част от Световната метеорологична организация – специализирана агенция на ООН по проблемите на времето, климата и водите, която в момента обединява 191 метеорологични служби. Те работят в синхрон както по отношение на поддържането на мониторинговите системи, така и на издаването на прогнози от глобален, регионален и териториален характер, уточни директорът на НИМХ.
Разработен е специален регионален модел, с който могат да се правят определени оценки за предстоящите климатични промени на територията на страната. Едно от изследванията е свързано със снежната покривка до 2050 г. и то показва, че тя ще намалява, заяви Георги Корчев. Според него това означава, че трябва много внимателно да бъдат следени водните ресурси и да се помага на ангажираните с тях органи, и по-специално на МОСВ, за управленческите им решения. Тези резултати са включени в плановете ни за модернизация на наблюдателната система, разчитаме на подкрепата на МОСВ за развитието на специална мониторингова система, с помощта на която да определяме снежните запаси в основните водосборни системи на страната и оттам – притока в язовирите и водохранилищата, поясни той.
Запитан дали заложените в бюджета за 2014 г. средства за работата на НИМХ са удовлетворяващи, Корчев заяви, че както всички институти в състава на БАН, така и НИМХ се сблъсква с трудности по отношение на финансирането. "Справяме се, много трудно, но все пак. Нашите служби изготвят информация за Европейското метеорологично общество, в което са обединени научно-изследователските и оперативните звена. Изследванията им показват, че в страни като Германия, Франция, Финландия и др. срещу едно вложено евро в развитието на структурите на националните им служби възвращаемостта е между 8 и 10 евро. Т.е. това, което трябва да се дава на НИМХ, трябва да се разглежда като инвестиция, която намира отражение в различните сектори на икономиката ни", подчерта доц.д-р Корчев.
Той припомни, че Хидрометеорологичната обсерватория в Кърджали е една от 11-те, чиито данни са включени в международния обмен. Оборудването й е съобразено с изискванията на Световната метеорологична организация и всички прибори са съвременни, модерни и надеждни. В областта на хидрологията са въведени съвършено нови автоматизирани системи, които дават възможност за онлайн получаване на информацията. Церемонията по откриването на обновената обсерватория се състоя под открито небе с облаци, дъжд и силен вятър.
