Чували ли сте за първото българско Училище по роботика „Robopartans”? Actualno.com се срещна с Кирил Митов и Екатерина Аначкова - основателите на технологичното училище. Младите предприемачи ни разказаха повече за своята дейност и за предстоящото международно състезание по роботика „First Lego League”, където родни млади надежди за втора поредна година ще премерят сили с останалите държави.
„Всички деца се раждат творци. Идеята е да останат творци и докато растат” – цитирам ви, за да ви попитам - това ли е причината, или по-скоро каузата, заради която създадохте първото българско училище по роботика „Robopartans”?
Катя и Кирил: Заедно видяхме блясъкa в очите на децата, когато работеха с роботите и подходa, който трябваше да прилагат при решаване на различните проблеми. Практическата страна на решаване на задачите имаше огромен ефект върху децата. Знаехме как протичат часовете в училище, свързани с математика, физика и информационни технологии. Знаехме как цялата заучена информация отлита след поредното контролно. И направихме сравнение между стандартния училищен подход и практическите занимания с роботите. Това беше най-силната мотивация да стартираме училището по роботика и да се борим то да просъществува.
От 2001 година международното състезание по роботика FIRST LEGO League придобива все по-голяма популярност по света, но може би в България хората не са толкова запознати с идеята на събитието. Какво ще кажете на тези, които за пръв път чуват за състезанието?
Катя и Кирил: Това е състезание по роботика за деца между 10 и 16 години, разделени в отбори с до 10 деца и двама ментори. То включва предварително зададени задачи, които трябва да се решат от робот, разработване на проект по проблем, свързан с тема, актуална за целия свят, явяване на техническо интервю пред жури, и демонстриране на ефективността на отбора. Състезанието показва на децата как могат да работят върху реални проблеми, като използват техники, които и възрастните използват при работата в екип, например в софтуерните компании. В състезанието миналата година взеха участие 19 000 отбора от цял свят. Малко са състезанията за младежи, които могат да се конкурират с това по мащаб.
Вече няколко години участвате във FLL, за пръв път през 2009-та, когато сте водили българския отбор. Как протича едно международно състезание по роботика? Разкажете ни повече.
Катя и Кирил: Основното на това състезание, като при всички останали, са месеците предварителна подготовка. Самото състезание минава като миг. При подготовката менторите трябва да покажат на учениците как трябва да работят като екип, как да взимат решения сами, как да ги съгласуват с останалата част от отбора, как да тестват решенията си, по какъв начин най-ефективно да разпределят задачите. Винаги има моменти на конфликт, на умора, а след тях почти неизменно следват комични моменти и чувство на удовлетвореност от добре свършената работа. Отнема време, но то си заслужава както за отборите, така и за техните ментори. Иначе в деня на състезанието, до обяд преминават трите части: представяне на проект, техническо интервю и отборна игра, а след обяд следват рундовете с роботите. Вечерта е награждаването. Програмата е разчетена до минута и има много помощници, които следят отборите да не изостават от графика. Във всеки момент, в който отборът не е в някоя изпитна зала, разполага нещата си на определено място, където може да бъде посетен както от гости на състезанието, така и от журито. Наблюдава се цялостното присъствие и представяне на отбора, в и извън залите, където стоят членовете на журито.
Всяка година темите на състезанието са различни, но винаги свързани с различни важни и общочовешки теми и проблеми. През 2011-та темата е била „Безопасност на храните”, а за 2012 е избрана Senior Solutions, която касае проблемите на хората от третата възраст, тяхното здраве, независимост и удовлетвореност. Тренират ли усилено българските отбори със задачки, свързани с тазгодишната тема, и въобще как се подготвят участниците за FLL?
Катя и Кирил: Първата задача на отборите, свързана с разработката на проекта, е да намерят проблем, върху който да работят. Значение има колко човека касае проблемът, колко важен е за тях, колко приложимо е решението. В момента момчетата и момичетата са на фаза проучване, разпитване, четене и оценяване на възможните проблеми. Едно от първите неща, за които се сетиха отборите като проблем, са ниските пенсии на техните баби и дядовци. Решението на този проблем, обаче, не може да бъде лесно повлиян и решен от тях, ето защо не знаем някой отбор да се е спрял на него. Решението на проблем, което децата трябва да предложат, не е необходимо да е високо технологично, но е добре да може да бъде разработено и приложено от деца на тяхната възраст.
Разкажете ни за самите задачи. Коя е най-интересната, за която се сещате? Как се справиха родните надежди с нея?
Катя и Кирил: Всяка година състезателните маси се нареждат огледално една до друга по двойки. И всяка година има една или две задачи, които зависят от взаимодействието на двата отбора, състезаващи се в момента на тези маси. Тези задачи могат да карат отборите да си „пречат“, като единият отбор може да спечели точки за сметка на другия. Друг път, както е и тази година, отборите трябва да си помагат. Това означава, че ако мисията не е изпълнена и двата отбора ще загубят. Тази година има и още един интересен елемент. Задачата се нарича “Бъдещото действие от сегашното ми решение”. Всеки отбор трябва да изработи стратегия за бутане на сините и червените топки, които стоят по средата между двете полета. Целта е да вземат максимума точки, като предвидят какво ще направи техния съперник.
Българският отбор по роботика KASAPIN40 зае четвърто място в миналогодишната европейска надпревара, която се проведе на 13 и 14 януари в Котбус, Германия. Да очакваме ли още по-големи успехи от KASAPIN40 тази година?
Катя и Кирил: KASAPIN40 доказа, че може да се пребори с всички трудности и да покаже максимума от себе си. Вече наблюдавахме по какъв начин усъвършенстват роботата си след всеки етап на състезанието миналата година. Напълно сме убедени, че ако продължат в същия дух, ще могат да постигнат още повече. Участието им в състезанието тази година е добър стимул за другите отбори да дадат и те всичко от себе си, за бъдат достойни конкуренти на миналогодишния лидер.
През годините в състезанието преобладава участието от страна на момчетата, които проявяват по-голям интерес към роботиката и роботите. Броят им винаги надхвърля 65% от броя на всички участници. Тази година обаче за първи път в историята на състезанието има сформиран изцяло дамски отбор от ученици в Националната природо-математическа гимназия. Да разбираме ли, че момичетата започват да превземат вече и тази, иначе типично мъжка, територия – роботиката?
Катя и Кирил: Жените винаги са имали своята роля дори в техническите науки. Дали с течение на времето процентът жени, специалисти в технически области нараства - вероятно е така. Наскоро прочетохме коментар от американка, работеща в софтуерна компания, че винаги се е възхищавала на това колко голям брой висококвалифицирани жени в ИТ областта има в Източна Европа. Склонни сме да й вярваме. Все още обаче наблюдаваме старите стереотипи - родителите дърпат своите дъщери настрани от техническите науки. Постоянно чуваме на демонстрациите по роботика, които правим, “Това е само за момчета, ти нямаш работа тук. Не е за момичета!” Първо трябва да се преборим с предразсъдъците и след това да оставим децата сами да вземат решение в коя област искат да се развиват, без значение дали са момичета или момчета. За всички има достатъчно работа и професионални предизвикателства.
Автор: Десислава Симова
