Сдружение „Зелени инициативи" започва национална кампания за включването на Седемте рилски езера в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО. Това обяви председателят на сдружението Диана Хусеин на кръгла маса, посветена на бъдещето на Рилските езера.
"Смятаме, че езерата отговарят на критериите на световната организация. Според Конвенцията на ЮНЕСКО природното наследство се отнася до изключителни физични, биологични и геоложки образувания, местообитания на застрашени видове животни или растения и местности с научна, природозащитна или естетическа стойност, а Седемте рилски езера притежават тези характеристики", категорични са природозащитниците, предаде Стандарт нюз.
Вписването им в този списък ще им даде специален статут и защита. Кампанията ще включва интернет референдум за влизането в ЮНЕСКО, резултатите от който ще послужат за основание на българските институции и Националното бюро на организацията да направят предложение.
"Безспорен е фактът, че през последните години районът на Седемте рилски езера е обект на засилен туристически интерес, който вероятно ще продължи и занапред. Същевременно в близост до езерата, в района на Сепарева баня и Говедарци е заявен инвеститорски интерес за построяване на целогодишно функциониращ мегакомплекс с 20 000 легла. Според нас реализирането на подобен проект допълнително би допринесло за увеличаване на туристопотока към езерата и би застрашило биоразнообразието. Затова днес е изключително актуално да бъдат обсъдени и реализирани мерки за регулиране на туристопотока и създаване на необходимата инфраструктура", подчерта Диана Хусеин.
Изследванията на специалистите по екология показват, че и в момента неконтролираните туристически посещения на езерата водят до започване на процес на антропогенна ерозия. „Едва ли някой от инвеститорите, вложили средства в туристическото развитие на региона и построяването на лифта, си е поставял съзнателната цел да унищожи един от символите на България", заяви зам.-министърът на околната среда и водите Атанас Костадинов на кръглата маса. Според него въпросът не може да бъде решен само чрез изолирането и ограничаването на човешкия достъп до него. По-скоро е нужен устойчив подход в развитието, при който всяка икономическа инициатива да е в рамките на опазването на региона и околната среда.
Проф. д-р Вълко Бисерков, директор на Института за биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН, изтъкна, че възникването на проблема с ерозирането на езерата е могло да бъде предвидено още преди построяването на лифта до тях. Според него само след преодоляване на нежеланието или неспособността на местната, изпълнителната и съдебната власт да въведат ясни правила за развитието на региона може да се създаде и регламентира модел за бъдещо развитие на усвояването на специфични планински райони за туризъм. Институтът следи отблизо проблемите и се ангажира с изготвянето на експертни становища по него.
По-равномерното разпределение на натоварването върху природата и увеличаване на територията, използвана от туристите, което може да даде възможност за увеличаване на броя им като цяло. Това бяха част от изводите, направени в презентация по проблема на проф. дгн Мария Воденска и доц. д-р Мариана Асенова от СУ "Свети Климент Охридски", специалност "Туризъм.
И.д. директорът на Дирекция Национален парк Рила Стефан Кирилов предложи да се създаде работна група за Седемте рилски езера, която да включва всички заинтересовани страни. Тя трябва да разработи модел за развитието на района.
С организирането на кръглата маса „Зелени инициативи" цели да постави началото на усилията за намиране на работещо решение за опазване на Седемте рилски езера. "Първата стъпка към постигането на тази цел бе започването на конструктивен диалог между всички страни имащи отношение към проблема, без изключение", каза в обобщение г-жа Хусеин. Тя изказа съжаление, че община Сапарева баня и управата на лифта, водещ към Рилските езера, отказаха да се включат в дискусията. "Въпреки това ние ще продължим усилията за обединяване на позициите на всички заинтересовани стани до постигането на единно становище и създаването на работещи механизми за опазване на езерата", категорична бе Диана Хусеин.
