Над 90% от всички горски пожари в България през последните 25 години са резултат от човешка дейност, става ясно от анализа на опасността от горски пожари, който е част от приложенията към подготвената и публично представена вчера Стратегия за намаляване на риска от бедствия, предаде БГНЕС.
Именно поради факта, че голяма част от пожарите се дължат по един или по друг начин на човешка дейност, горите в близост до урбанизирани територии се възприемат като високорискови, а в настоящия момент такива са около три четвърти от горите в България. Смята се, че най-уязвимите в пожарно отношение гори се намират около земеделските земи.
Средногодишно не повече от 4% от пожарите в горските територии са възникнали по естествен път. В анализа се препоръчва противопожарните мероприятия в България да са като в страните от Средиземноморието (Гърция, Франция, Испания, Португалия), където цялата или преобладаващата част от територията е определена като силно застрашена от пожари.
Отчита се, че опасността от наводнения се увеличава. Нанесените щети от наводнения през последните години са показател, че обществото не е достатъчно подготвено да се противопостави на този нарастващ риск. От преминалите през последните години наводнения се установява, че прилаганите до сега дейности и мероприятия за намаляване на риска от наводнения не са достатъчни и следва да се премине към политика на цялостно управление на риска от наводнения, коментират експертите. Отчита се, че някои язовири представляват потенциална опасност, поради липсата на експлоатация, както и занижения контрол върху техническата изправност на съоръженията, в съответствие с изискванията, заложени в нормативната уредба на страната.Според европейските изисквания България до края на 2015 г. трябва да направи планове за управлението на риска от наводнения.
Наблюдава се и тенденция за увеличаване на щетите от земетресенията, която се обяснява с три главни фактора: големия ръст на човешките и материали ресурси в силно земетръсните райони, очевидното подценяване на реалната земетръсна опасност, водеща до елиминиране на противоземетръсните мерки, преди всичко в строителството, възможностите на науката да предлага достатъчно ефективни решения за намаляване на последствията.
В анализа не се изключва опасност от ядрени или радиационни аварии. Радиоактивно замърсяване би могло да се получи, както при аварийна ситуация в АЕЦ "Козлодуй", съпроводена с изпускане в околната среда на радионуклеиди, така също и при трансгранично радиоактивно замърсяване вследствие на ядрена или радиационна авария в други страни, а също и при инциденти с транспортни средства, превозващи радиоактивни материали, обясняват експертите и уточняват, че през последните години, се очертава още една тревожна перспектива, на която, международните организации към ООН обръщат все по-голямо внимание: възможността за преднамерено използване на радиоактивни източници с терористична цел, т.нар. радиационен тероризъм, в т.ч. използването на "мръсни бомби".
Самата стратегия се основава на няколко ключови ценности, една от които е и положителното мислене, тъй като се смята, че в българското общество е изградена негативна нагласа по отношение на бедствията. "Позитивното мислене е един от основите подходи за увеличаване на способностите на експертния и ръководния състав на отговорните институции", смятат авторите на стратегията. Според тях всяка година Министерски съвет трябва да приема Национален план за защита от бедствия, а до края на тази година трябва да се приеме програма за поетапно изграждане на самостоятелно действащи доброволни формирования.
