Всеправославният събор е безспорно историческо събитие в християнския свят, защото е чакан повече от 1200 години. Насроченият за юни събор ще бъде първият такъв след 870 г. Първоначално той трябваше да се състои в Истанбул под домакинството на Вселенския патриарх Вартоломей I, но заради обтегнатите отношения между Русия и Турция през януари бе решено той да се проведе на остров Крит. За участие са поканени по 24 архиереи от всяка отделна православна църква. По канон, за да са общовалидни решенията на събора, всички църкви, без изключение, трябва да присъстват.
Изненадващата позиция на Българската православна църква съборът да бъде отложен, защото иначе ще се откаже от участие, го поставя под въпрос. Мнозина видяха в хода на БПЦ мощното руско влияние, което от много отдавна се бори за надмощие с установеното първенство на Вселенската патриаршия. 3 от 6-те аргумента на Светия Синод повтарят на практика дословно съображенията на Московския патриарх Кирил за несъвършенствата в организацията на събора.
От БПЦ обаче настояват, че решението им, последвано по-късно и от Антиохийската, Грузинската и Сръбската православна църква, няма нищо общо с конфликта между Вселенската патриаршия и Руската православна църква. "Няма руско течение в решението на Светия синод за отлагането на Всеправославния събор. Не бива да политизираме този събор", заяви западно- и средноевропейският митрополит Антоний.
"Светият синод винаги е взимал решенията си самостоятелно. Това, че съвпадат позициите ни с Московската патриаршия и Грузинската православна църква, говори, че има за какво да бъде отложен този събор, а подготовката да бъде прецизирана. Решението за отлагането на събора е взето единодушно, ако приемем, че старата гвардия на Светия синод по някакъв начин обслужва интересите на Московската патриаршия, младите трябваше да гласуваме против, трябва да бъдем далеч от такива конспирации", допълни той.
Според митрополит Антоний на събора в сегашния му вид ще липсва диалог, а по-важните, но спорни въпроси са за обединението на православни и католици, за единния православен календар и всички православни да честват празниците заедно, както и за старшинството на подреждането на поместните църкви.
Митрополит Антоний напомни, че Всеправославният събор се подготвя от много години и от 100 теми са допуснати само 6. Има 94 въпроса, които въобще няма да бъдат разглеждани, а те са от реалния живот, добави той. На същото мнение е и Ловчанският митрополит Гавриил.
"Нас ни канят на събор, на който всичко е предрешено. Да, действително ние досега не бяхме решили да не ходим на събора. Но има орязани въпроси, които би трябвало този събор, който не се свиква толкова често, да ги реши допълнително. Например за календара. Може ли Православната църква да продължава да служи по два стила? Ако този въпрос не се реши сега, кога ще се реши?", заяви той.
Митрополит Гавриил е категоричен, че условието, че на събора не могат да се правят корекции на предварително приетите на комисия документи, го обезсмисля.
След ултиматумите на Българската и Руската православна църква, Вселенската Патриаршия призова "всички да се издигнат на висотата на настоящите събития и да участват в работата на Светия и Велик Събор на определените дати".
В гръцките църковни среди са убедени, че БПЦ за пореден път утвърждава курса си в руската православна орбита. "Играят игри на власт по много чувствителни теми, което е недопустимо, имайки предвид, че от 2 години насам всички ние подготвяме организацията на събора", заяви гръцкият владика Христозом.
Джон Хрисавгис, архидякон, клирик на Вселенска патриаршия и теологически съветник на вселенския патриарх Вартоломей, допълни, че "ако една църква реши да не участва, това би било едно тъжно отражение на самомаргинализацията на тази църква". Хрисавгис обаче опровергава тълкуванията на канона на повечето богослови в случай на неучастие на някоя от църквите.
"Съборът не е отменен. Ако една или повече църкви окажат участие, всички взети решения пак ще бъдат валидни и задължителни за православните църкви. Съборът е над всяка индивидуална църква или синод", заяви той.
Хрисавгис призна обаче, че между православните църкви безспорно има напрежение. "Мисля, че виждаме типичната реакция на едно семейство, което не се е събирало от много време. И когато трябва да се събере, членовете на семейството започват на се чудят: "Какво ще кажа на този или на онзи?", "Къде ще седя аз?", "Ще приемат ли другите моите съображения?".
"Имаме различия, натрупвали се от 1200 години. Те, естествено, създават напрежение, за което трябва да говорим", заяви той.
В Руската православна църква също поставят под съмнение православното единство и единомислие, което трябва да бъде демонстрирано на събора.
"Решенията трябва да бъдат взети с общо съгласие, което означава единодушно. Това не означава само съгласие между всички присъстващи в съборната аула относно един или друг съборен документ, а означава, че всички Църкви трябва да изразят своето съгласие за това. Ако дори само една местна Православна църква е отсъстваща от събора, това означава, че няма съгласие", заяви председателят на Департамента за външноцърковните връзки към Московската патриаршия, митрополит Иларион.
Всеправославният събор е важен за всички църкви и заради предварително уговорените въпроси, по които трябва да се вземе решение, и заради потенциала всяка църква да постави собствените си проблеми и интереси.
На събора трябва да се решат казуси като позицията към поста, обявяване на църковна автономия, отношението на православието с другите религии и въпросите по съжителството на православни и неправославни, брака, православната диаспора и др.
Всички църкви признават, че различия по въпросите на събора безспорно има. Гръцката и руската позиция обаче са диаметрално противоположни в увереността си, че според Вселенската патриаршия по какъвто и начин да се вземат решенията, те ще бъдат задължителни за всички, докато Руската православна църква се бори спорните теми да бъдат отложени във времето, ако по тях не може да се постигне консенсус.
Всички останали църкви се намират някъде по средата на тази битка за надмощие, която по мнението на мнозина по-скоро води до изоставане на православието в сравнение с останалите религии, отколкото до наваксването му по отношение на важните за новото време теми.
