Здравеопазването е приоритет за абсолютно всички социални, демографски и електорални групи, като единствено при хората над 65г. е изместено от желанието за ръст на пенсиите. За 57% най-значително увеличение на средствата в Бюджет 2025 трябва да има за здравеопазване. Това показва национално представително проучване на агенция "Алфа Рисърч", проведено в периода 20-28 февруари тази година сред 1000 пълнолетни граждани от цялата страна, интервюирани по домовете им с таблети. Проучването е реализирано със собствени средства.
ОЩЕ: Д-р Брънзалов: Има риск от намаляване на цените на клиничните пътеки
На второ място, с почти равен дял от 35-37 на сто, са поставени изграждането и ремонта на пътната инфраструктура (безопасност на движението по пътищата) и пенсиите. Въпреки близките проценти в подкрепата, зад двата приоритета стоят различни социални групи. За инвестиции в инфраструктура настояват живеещите във всички типове населени места, освен в селата, където има най-много възрастни хора и пенсионери с ниски пенсии, които разбираемо настояват за техния ръст.
Кой какви приоритети има?
64% от симпатизантите на БСП, но също така и на двете ДПС-та (по около 47%) са основните, които приоритизират пенсиите пред инфраструктурата.
Развитието на инфраструктурата се подкрепя в по-голяма степен от младото и средното поколение, мъжете, хората с по-високи доходи, симпатизантите на ГЕРБ, ПП-ДБ, "Възраждане" и ИТН.
На четвърто място, с 20% се нарежда образованието и заплатите на учители и университетски преподаватели, като най-високо този приоритет се поставя от висшистите, анкетираните с деца, столичани, симпатизантите на ПП-ДБ и ИТН.
ОЩЕ: Много пари, но без реформи: Д-р Николай Болтаджиев за бюджета на НЗОК
Армията и националната сигурност, както и културата и опазването на историческото наследство, са поставени като приоритети от по 10 на сто от анкетираните.
Дали защото заплатите на полицаите вече бяха значително повишени, или заради неотложността на други пера, за ръст на средствата за МВР в Бюджет 2025 настояват едва 3.7 на сто от анкетираните (7.7% от избирателите на ГЕРБ и около 3 на сто от избирателите на останалите коалиционни партньори). Малко под 8 на сто биха желали да има по-висок ръст на средствата за други сектори.
ОЩЕ: Държавният бюджет за януари е на плюс, чака се дефицит през февруари
Да се харчи толкова, колкото има
Въпреки различията за разпределението на средствата по пера, което сблъсква социални и политически приоритети, сред българските граждани съществува много висока степен на единодушие по въпроса „трябва ли харчовете на държавата да се разпростират според това, което сме произвели, или могат да бъдат и по-големи?“.
„Държавата трябва да изразходва за доходи, социални плащания пр. толкова, колкото може да си позволи и не трябва да се допуска нарастване на инфлацията, дефицита и дълга“ – смятат 66% от запитаните. На противоположната позиция, „държавата трябва да изразходва колкото е необходимо за увеличаване на доходи, социални плащания и пр., дори това да означава по-високи инфлация, дефицит и дълг“ са 25% от анкетираните. 9 на сто не могат да преценят коя финансова политика е по-подходяща за страната.
Разумната и балансирана фискална политика на държавата, подобно на тази на семейния бюджет, е предпочитаната от българите. Нито една социална или електорална група не поставя под съмнение този принцип. Нарушаването му от една или друга политическа сила може да бъде оправдано с всичко друго, но не и с „натиск от избирателите.“
