Корупцията в България достигна рекордни нива за последните 15 години - всеки трети българин е дал подкуп през последните 12 месеца. Според проучване на Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД) и "Витоша Рисърч" 29.3% от пълнолетните граждани, или 1.9 млн. души, са дали пари, подарък или услуга на служители в обществения сектор.
През 2014 г. е регистрирано най-високото равнище на административна корупция и корупционен натиск от страна на администрацията в периода след 1999 г. Тя се променя в пряка зависимост от политическия цикъл. "Всяко следващо правителство използва антикорупционна риторика или натиск в началото на мандата си, които в период от една-две години отстъпват на "старите" утвърдени форми на корупционно поведение, политически фаворитизъм и клиентелни взаимоотношения", посочват от ЦИД.
Рекордните нива поставят България на челните места в Европа сред страните със сериозен корупционен проблем. В същото време страната на практика няма механизми за противодействия на ширещото се рушветчийство сред служителите в обществения сектор, пише в. "Сега" в утрешния си брой.
Данните очертават и друга стряскаща тенденция. Българите сме борци с корупцията само на думи. Отхвърляме я морално, но реалното поведение на повечето хора е прокорупционно и те са готови да дават подкупи за решаване на всекидневни проблеми. Около 70% от анкетираните са показали висока и средна степен на склонност да участват в корупционни сделки. Единствената добра новина е, че делът на тези, които не са склонни да дават пари, за да получат административна услуга, е нараснал за последните 13 години от 25% на 33%.
Корупцията е проникнала във всички сфери, показва още изследването. Ако през 2001 г. около 79% от гражданите са смятали, че съществува вероятност да им бъде оказан корупционен натиск, то през 2014 г. практически всички (94%) очакват да им бъде поискано "нещо". Практическата ненаказуемост на корупцията я превръща в печеливша стратегия и "необходимо зло".
"Нейните мащаби са достатъчно големи, за да я превърнат в трайна черта на взаимоотношенията между гражданите и администрацията и в този смисъл корупцията в България се превръща в допълнителен квазиданък", се казва още в анализа. В съотношението между моралните и рационалните мотиви за корупционно поведение водещи са рационалните, като хората стигат до извода, че когато корупцията е широко разпространена, е по-рационално да си корумпиран, отколкото да си морален.
"Фактът, че повечето граждани морално отхвърлят корупцията, но са склонни да участват и участват в подобни взаимоотношения, показва, че в българското общество е налице структурен проблем. Корупцията е станала норма и цена на значителна част от административните услуги", смятат анализаторите.
Според изследването слабите резултати в борбата с корупцията се дължат на факта, че "контролната система е обект на корупционен натиск и поради това е непрозрачна и неефективна". Налице са постоянни опити за политическо и икономическо въздействие върху контролните органи, което прави техните действия избирателни и в много случаи показни. Това подкопава ефективността на съдебна власт и полицията. "Кулминацията на това въздействие бе достигната при банковата криза в средата на 2014 г., при която прокуратурата и ДАНС на практика попречиха на БНБ да се намеси и да защити интересите на вложителите", се твърди в анализа на изследването.
Според авторите му в органите и институциите на контролната система (с малки изключения) липсват механизми за прозрачност и отчетност, ясно поставени цели, оценка на ефективността и ефикасността на работата. Изводите се потвърждават и от данните на НСИ за броя на осъдените за корупция и злоупотреба със служебно положение. Ако през 1999 г. техният брой е бил 447 души, то през 2012 г. те са едва 130.
