"Всяка година гражданското общество бърка в джоба си, изважда 2 милиарда лева и казва: „Г-н министър на отбраната, ето ви 2 милиарда, направете...“. И тук следва едно многоточие. Гражданското общество не казва какво иска да получи срещу тези пари".
Това заяви военният експерт полк. Владимир Миленски по време на дискусията "Отбрана и сигурност на България: какво променя войната в Украйна?". Тя е организирана от гражданската организация БОЛД (Българска общност за либерална демокрация) и целта ѝ е да хвърли светлина върху състоянието на въоръжените сили, службите за сигурност и гражданския контрол над тях, а също и как те се променят заради войната на Русия в Украйна. Това е третото събитие от поредицата "Българските пътища в сянката на войната", в която се анализира влиянието на конфликта върху България.
„Тази война ни дава възможност да видим неща, които допреди войната не желаехме като общество да разберем. Струваше ни се страшно, ужасяващо да говорим за неща, които някои от нас знаехме, че съществуват“, каза той.
Това, което не се говори в нашето общество, според него, е кой да изпълни реформите, помощта за Украйна, "каквото и да е, свързано с въоръжените сили". "Отбраната, по своята същност, е една икономическа трансакция, добави Миленски относно теорията си, че българите имат ниска образованост по темата и не знаят какво получават срещу отделените пари за отбрана.
ОЩЕ: Велизар Шаламанов: Ако не изсипем 20 млрд. лв. за отбрана за 5-6 г., ще имаме бутафорна армия
Валери Рачев – анализатор на сигурността и отбраната, също участваше в дискусията, като заяви, че гражданското ни общество не е достатъчно активно и информирано относно отбраната и сигурността.
"Алтернативата на активното гражданско общество е лумпенизираното общество. Лумпените са най-голямата стратегическа заплаха за България - тя е вътре, в тъканите на нашето общество. Най-страшната перспектива е да започне да се изгражда лумпенизирана политическа система – партии, които превръщат всичко в боклук", заяви той.
"Ако трябва да определя "пътищата в сянката на войната" с една дума, тя е дрейф. Ако трябва да използвам две думи, те са стратегически дрейф. Това вече сме го преживявали. Това е моментът, в който започнахме да се занимаваме с реформа на отбраната – т.нар план 2004. Този дрейф вече продължава твърде дълго. Никакви реформи в никакъв елемент от сигурността не се случват. Проблемът със стратегическия дрейф е, че накрая имаме дилема – или правим кардинална реформа като от началото на века, или тръгваме надолу, ликвидираме отбраната и въоръжените сили като система. Това е проблем на всяка една институция", каза още Рачев.
ОЩЕ: Димитър Стоянов: 2% от БВП за отбрана е най-ниското възможно ниво от 2024 година
Той маркира няколко от каналите, по които дрейфът се захранва. Първият е „демагогска оценка на риска“ за националната сигурност. „Най-големият проблем е, че нас ни е страх да си кажем вътрешните уязвимости. Говорим за заплахата от Русия, но пропускаме всичко от нашето общество“. Второ, не можем „да вкараме военната проблематика системно в политическия дневен ред на държавата“. Защото „никой няма решения на военните въпроси“, каза Рачев. Трето е „липсата на стратегическо лидерство“. Четвърто – образоваността на хората. „Вместо усилия да образоваме хората, политическите лидери, а в известна степен и военните лидери, се заеха със спекулативна секюритизация – т.е. те си избират какво да направят въпрос номер едно за българите, не което е обективно необходимо, а това, което тях ги устройва“, смята експертът.
„Виждаме хора, които говорят по военни въпроси нечувани неща, откровени лъжи, откровени измами“, заяви той, без да назовава имена. Под тези 4 „стълба“ според него има ручеи, които текат в различни посоки. „Без гражданското общество никога нищо няма да се случи. Илюзия е, че всичко е в ръцете на партиите“, каза Рачев.
Д-р Дафинка Сидова – експерт по стратегии и политики за сигурност в Нов български университет, заяви, че у нас няма нито един документ за т.нар. човешка сигурност. "Това просто е споменато в една наша стратегия за националната сигурност от 2018 г. Войната в Украйна не само отвори очите за много недъзи в системата за отбрана и национална сигурност, а и в гражданското общество, в медиите. Дали това, което се случва, не е пряка заплаха за живота на всеки един от нас?", попита тя.
