Върховният административен съд отхвърли жалбите срещу избора на шестимата съдии за членове на Висшия съдебен съвет – Мария Терзийска (зам.-председател на ОС-Варна), Явор Колев (председател на АдмС-Пловдив), Миглена Тянкова (председател на ОС-Хасково), Васил Петков (председател на ОС-Ямбол), Даниела Александрова (зам.-председател на СРС) и Младен Димитров (председател на РС-Велико Търново). Според петчленния състав на съда, при гласуването тайната на вота не е нарушена и няма установени нарушения, които да са довели до опорочаване на избора на шестимата членове на ВСС от квотата на съдиите, съобщава Lex.bg.
Жалбите бяха подадени от трима от кандидатите – Атанас Атанасов, Владимир Вълков и Татяна Жилова, както и от съдията от Луковит Владислава Цариградска. Петимата върховни съдии приемат, че изборната процедурата е проведена при спазване на правилата, приети от Пленума на ВСС. В хода на делото не се установиха съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да дават основание за анулиране на получения изборен резултат, казва съставът.
„При оспорване на решение на Избирателната комисия за изборния резултат за членове на Висшия съдебен съвет от квотата на съдиите съдът следва да констатира свързаното с резултата наличие на две предпоставки – съществени нарушения на изборния процес, относими към нарушаване на основните конституционни принципи, и тежестта на тези нарушения да е от такова естество, че да е невъзможно да се установи действителната воля на гласувалите лица. Този извод се налага от формираната практика на Конституционния съд на Република България във връзка с оспорване на обявен изборен резултат от проведени национални избори. Тези стандарти са приложими и в разглежданата изборна процедура. Подобно разбиране намира опора и в Кодекса на добрите практики по изборни въпроси на Европейската комисия за демокрация чрез право (Венецианската комисия). В § ІІ, т. 3, б. “с“ от Кодекса изрично се подчертава, че органът, пред който се оспорват изборите, трябва да има право да ги анулира, когато нередностите са повлияли на изхода от тях“, категорични са от ВСС.
Върховните съдии обясняват, че въз основа на одитния доклад и заключението на вещите лица приемат, че не са установени съществени нарушения на изборния процес, чиято тежест да е от такова естество, че да не е възможно да се установи действителната воля на избирателите. Не е установо и че системата за гласуване допуска пряко разкриване на тайната на вота в хода на изборния ден, няма и функционалност, която да позволи нерегламентирано добавяне, изтриване или модифициране на гласове, казва съставът. Той приема и че не е нарушена тайната на вота. Според него внедрената от ВСС система и начинът на организация на проведения избор са гарантирали тайната на гласуването на всеки един съдия, упражнил правото си на вот чрез нея, както и че е гараннтирала, че всеки глас е надлежно отчетен.
„Вещите лица при техническия оглед на системата не са установили входове или опит за достъпване до различните бази от данни от неоторизирани потребители. В този смисъл съдът намира за установено, че зловредна намеса от трети страни не е реализирана. Съдът отчита обстоятелството, че вещите лица са посочили, че при направен анализ на изходния код на системата, предоставен от ВСС, не се установява наличието на административна функционалност, която да позволи нерегламентирано добавяне, изтриване или модифициране на гласове във връзка с таблиците, съхраняващи гласовете. Това от своя страна позволява да бъде направен и последващ извод, че Системата е осигурила възможност за провеждането на свободен избор, като последната позволява както да бъде упражнен вотът на отделните гласоподаватели, така и да бъде точно отчетен и изчислен, в каквато посока е категоричното заключение на вещите лица, които са констатирали, че при извличане на гласовете от базата данни и изчисление на резултата, се установява същият краен резултат, както публично обявения“, пишат още от петчленния състав на съда.
Върховните съдии посочват и че не е налице и твърдяното несъобразяване с целта на закона. Те припомнят, че през 2016 г. в ЗСВ е въведен принципът „един съдия – един глас“ с цел широка представителност във ВСС. Заради това кадровият орган е изработил и внедрил система за дистанционно електронно гласуване.
