Петчленен състав на Върховния административен съд (ВАС) отмени текстове от Правилника за прилагане на Закона за интеграция на хората с увреждания, които определят размера на месечните добавки за социална интеграция, транспортни, информационни и телекомуникационни услуги. Това съобщиха от пресцентъра на ВАС.
С Решение № 7706 по адм. дело № 4602 от 2018 г. върховните съдии отмениха окончателно разпоредбите на чл. 24, ал. 2, чл. 25 и чл. 26 от Правилника за прилагане на Закона за интеграция на хората с увреждания, приет с Постановление № 343 от 17.12.2004 г. на Министерския съвет.
Текстовете определят базата за изчисляване на месечната добавка за социална интеграция според гарантирания минимален доход, месечната добавка за социална интеграция за транспортни услуги в размер 15% от гарантирания минимален доход и месечната добавка за ползване на информационни и телекомуникационни услуги в размер 20% от гарантирания минимален доход.
Петчленният състав на ВАС смята, че обвързването на размера на месечната добавка с гарантирания минимален доход е незаконосъобразно, тъй като водещият критерий според Закона за интеграция на хората с увреждания за определянето на размера й са единствено индивидуалните потребности на хората с увреждания. Унифицирането на размера на добавката създава обективни пречки за осигуряване на социална интеграция на хората с увреждания и препятства упражняването на основните им прави и свободи, гарантирани с Конвенцията за правата на хората с увреждания.
Размерът на месечната добавка за социална интеграция трябва да е съобразен с индивидуалните потребности на конкретното лице с трайни увреждания и със степента на намалена работоспособност, или вида и степента на увреждането. Индивидуалните потребности на всяко лице се определят въз основа на методика, утвърдена от министъра на труда и социалната политика, по предложение на изпълнителния директор на Агенцията за хората с увреждания и на изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане. Добавката е диференцирана и представлява парични средства, които допълват собствените доходи и са предназначени за покриване на допълнителни разходи за транспорт, информационни и телекомуникационни услуги, обучение; балнеолечение и рехабилитационни услуги, лекарства и др.
Върховните съдии смятат още, че чрез обвързването на размера на добавката с гарантирания минимален доход се препятства упражняването на гарантираните с Конвенцията за правата на хората с увреждания права и свободи - свободата на придвижване, правото на пълноценно включване в общността, личната мобилност и свобода на изразяване на мнение, свобода на достъпа до информация, правото на образование, правото на достъп до рехабилитационни услуги и осигуряването на подходящ жизнен стандарт.
