Промени размера
Аа Аа Аа Аа Аа

В Македония за паспортите: "София кихне, Скопие хване пневмония"

02 ноември 2018, 08:30 часа • 16458 прочитания

Текст, посветен на скандала в "Държавната агенция за българите в чужбина", стана хит в Македония, писан от Веле Митановски и публикуван от скопското електронно издание „Либертас“. Ето какво пише Митановски, в превод от "Фокус":

"Българските власти водят интензивно разследване за големи измами на държавни служители, които продавали потвърждения за българско потекло на граждани от страни извън Европейския съюз, а въз основа на това те получавали български паспорти и гражданство.

За някой, който сега е паднал от Марс, това би било новината на деня, дори по-голяма от оставката на Даниела Рангелова, но, същевременно, за познавачите, а дори и за нормалните хора, беше „обществена тайна“, че до вчера това беше официална държавна политика: България годишно издава около 10 хиляди български лични карти на чужденци.

Е, а, че сега някой е облажил дебело от тази политика – облажил се. Междувременно, Службата, която издава потвържденията, т.е. служителите (директорът на Държавната агенция за българите в чужбина), са близки, или членове, на националистическите партии, които в момента са в управляващата коалиция на консервативния премиер Бойко Борисов.

Срещу служителите има съмнения за корупция, злоупотреба със служебно положение и фалшифициране на документи. Те издавали потвърждения за българско потекло на чужденците, които успеят да докажат, че поне един от техните предци е бил българин.

„Обществена тайна“ е и това, че най-много кандидати за „произвеждане на новоизпечени благонадеждни българи“ имаше и има от нашата мила Македония, както би казал Заев. Разбира се и от неговата Струмица, докато моят Охрид беше един от центровете, стълбовете, ако не и стожерът, в тази „фабрика за човешки души“!

Настрана шегите и майтапите, в това „направление“ влязоха и много честни човешки души, или икономически кандидати, за което знаеше и официална София, но така и искаше. Може би, някои не, но аз редовно забелязвах госпожа Йотова, официално, вицепрезидент на Република България, на пътя за „българските вилаети“: Пустец и Голо Бърдо в Албания. Там, тя преобразуваше „етническите македонци“ в българи! Не ми липсваше и бай Каракачанов, лидерът на ВМРО-БНД, настоящ вицепремиер на България и министър на отбраната.

Но, дори и да разбирам бедните граждани (а това е по вина на нашата държава!), какво да имам за онези, които нагостяваха Каракачанов в хотелите и механите насред Охрид? Собственици на много доходоносни фирми! Да, парите нямат политическа разцветка и национална нишка, особено за доказаните мошеници. Независимо дали от бизнеса или политиката.

Парите нямат политическа разцветка и национална нишка, особено за доказаните мошеници

Та нали, уважаемият господин – депутат Пишев, се „подписа!“ като македонец и стана българин! Със сигурност не по икономическа принуда. Той е богат човек. Или, да речем, „госпожа“ Силвана Бонева, която поиска „българско гражданство“, а след това помоли да „изтеглим апликацията!“, твърди пред мен лично приятел, чиято професия е „посредник за българско гражданство“. Той твърди, че в България на македонци са издадени 110 хиляди паспорта, а само той уредил 11 хиляди, както и че в „листата на чакащите“ са още 53 хиляди искащи паспорти. Не се крие, но засега ще използвам само инициалите – В.J.

Любчо (с Б) Георгиевски навремето свидетелстваше, че половината от Изпълнителния комитет на ВМРО –ДПМНЕ са „притаени българи, с българско самосъзнание“. Самият той има български паспорт и фирма в България. В политиката влезе „чисто гол“, във властта – с палто на заем от Борис Змейковски, а от премиерския кабинет излезе като „средно богат македонец“ (бизнесмен)?!

Силвана Бонева е също така една от „силните вмровски патриотки“ от най-тясното партийно ръководство, които са поискали, или получили, „българско гражданство“, лично пред мен свидетелства охридчанина – сега натурализиран софиянец. Казва, че се сеща за поне 50 такива „професионалисти“ в македонските градове, докато себе си поставя на самия връх, като доайен и по време, и по, както казва, „издадени“ паспорти!

„Аз см най-старият, с повече от 25 години опит, от 1999 година насам съм в тази професия, но съм и най-добрият – най-продуктивният. До 2000 година посредничих само за граждани на Македония, а след това и от Албания. Това са т.нар. торбеши от Голо Бърдо, т.е. „български мюсюлмани“, като „българите мохамедани“, т.е. помаците – казва моето приятелче от нашето „Черногорско село“ (предградие на Охрид).

Той твърди, че общият брой на гражданствата, одобрени от „Съвета за българско гражданство“ при Министерството на правосъдието (орган от 15 функционери от различни министерства и правителствени институции), възлиза на 110 хиляди души, както и че в „списъка на чакащите“ има още 53 хиляди кандидати.

Йотова „препятства“ – Каракачанов „посредничи“ в процеса на българизация!?

Събеседникът ми казва, че процесът е препятстван от вицепрезидента на България Илиана Йотова (не съм сигурен в това!), а от друга страна, най-заслужил в „посредничеството“ за процеса бил лидера на тамошната ВМРО Каракачанов, „който има множество приятели в Македония, който посещава и летува в Македония“. Посочва хотел „Лихнидос“ в центура на Охрид, а посочва и македонски бизнесмени, които от неговите ръце получили паспорти за цялото семейство!? За него, Каракачанов е един от най-влиятелните политици в България, който в момента е човекът с три ресора: вицепремиер, министър на отбраната и министър на националната сигурност.

За Каракачанов няма нужда да ми се казва два пъти, ама не съм сигурен за „госпожа“ Йотова. Тя, през „красивия Охрид“ отиде в Албания, за да „произвежда“ българи, тъкмо в момента на затопляне на македонско-българските отношения. Беше в горанското село Шиштевец, община Кукс в Североизточна Албания, където живеят само македонци. За Йотова, вероятно и за българската официална политика, те са българи. Тя им занесе училищни подаръци и книги, а България за тях „ще отвори училища“.

Там тя беше „много щастлива“, когато чу „българския език, който говорят и днес!“ Нека продължават така, „българският език ще се изучава и в училищата!“ Етническите македонци в Албания потвърдиха, че там „наистина има българи, но само в тяхното дипломатическо представителство в Тирана!“ (македонското дружество „Илинден“). То призова правителството в Тирана да се откаже от отварянето на училища на български език за македонците в областта Гора, защото това „представлява геноцид срещу македонците в Албания и срещу македонския народ, като цяло“. „Етническите македонци“ протестират – македонските институции мълчат?!

Реагира и партията „Македонски алианс за европейска интеграция“ (МАЕИ) като единствената македонска партия, която защитава интересите на македонския народ в Албания. „Дълбоко сме огорчени и протестираме заради включването и на българското малцинство в закона, след заканите на България, че ще наложи вето за членството на Албания в Европейския съюз. Признаването на несъществуващото българско малцинство в областите Преспа, Голо Бърдо и Гора, които са населени с македонци, го смятаме за сериозно нарушение на международното право, универсалната декларация за човешките права и свободи над македонския народ и престъпление срещу човечеството“. (Васил Щерьовски, генерален секретар).

И от МАЕИ, и от „Илинден“, македонците поискаха помощ от албанското правителство, но също така изразиха учудване защо мълчат нашето Министерство на външните работи, властите, медиите (българските отразиха обилно посещението), а от България поискаха да престане да нарича македонското малцинство българи. Изпратиха призив до правителството на Република Македония да демонстрира загриженост за развитието и положението и правата на македонците в Албания и да не позволи отваряне на български училища за македонците в Албания.

Медиите в Албания внимателно проследиха посещението на Йотова в Шиштевац. Почти всички намериха за нужно да пояснят: „Шиштевац е регион с българско малцинство, а същото твърди и Македония“.

Силвето Бонево е една от кандидатките за „българско гражданство"

Бившият комшия В.J. иска да бъде обвективен. Казва, че става въпрос преди всичко за т.нар. „икономически кандидати“, за които българският паспорт е единствената възможност, като занаятчии, или подобни, да отидат в Европа, да напечелят пари за своите семейства, да вдигнат къщи тук, в Македония. С българския паспорт те могат да заминат свободно в Австралия, Америка, на британските острови, казва моето приятелче.

Но ги имало и такива, които показват „поне минимално българско самосъзнание и решителност“, някои носят удостоверения за раждане преди 1942 година, други носят и ордени, за да потвърдят българските си корени.

„Ако не бяхме ние, ако не беше Каракачанов, пред портите на бившето правителство на Груевски щеше да има още 50 хиляди безработни, недоволни граждани. Антонио Милошовски и групата около него, са последните, които могат да парадират с антибългарски настроения. Тер идват на гроба на Тодор Александров, те спяха в сградата на ВМРО-БНД на Красимир Каракачанов, за да спестят някое и друго евро“, ми казва В.J.

Той е личен свидетел, че Силвето Бонево е една от кандидатките за „българско гражданство“. „В един момент, по незнайни причини, преди да й бъде дадено, лично ме помоли да изтеглим документите. Това го направихме с един техен партиен координатор“! Твърди, че и Любчо Георгиевски не може да избяга от факта, че е „български гражданин“, но той не е получил паспорта си чрез „посредници“, защото имал „посредник“ от по-висок ранг. Според неговите предположения, това бил Кирил Пендев (директор на „Балканска банка“ в Скопие, когато Груевски е бил министър на финансите).

Моето приятелче В.J. днес е високопоставен бизнесмен в София, който е отворил фирма-канцелария за превеждане от македонски и руски с петима служители. Цели 15 години бил наемател в сградата на ВМРО-БНД, а сега има собствен и помещения, апартаменти в София, къща в Охрид, моторница, която му я пазят македонските „армейци“ от Центъра за водно обучение в Охрид. Има някоко коли и се шегува: „Аз съм средно богат бизнесмен“!

Филип Петровски взимал паспорти за „майка си и баща си!“, а Йордан Миялков подарявал шахове, изработени ръчно, с дърворезба, „от българските затворници в Идризово“!?

Последното преброяване, на което македонците са могли свободно да се обявят е проведено през 1956 година и показва, че в българската държава са живели 187 хиляди македонци. Оттогава държавата при всяко преброяване прави всички възможни манипулации и упражнява натиск, за да намали бройката. През 1992 година ги направи само 10 803 души, през 2001 година – 7071, а през 2011 година – само 1600. Дори и да са само толкова, значи съществуват. Въпреки това, държавата официално и чрез всички свои институции го отрича, започвайки от парламента през 1990 година и стигайки до Конституционния съд през 2000 година.

Комшията В. J. не крие, че е работил за българската кауза, с присъствието на тържествата на паметника на Мара Бунева, на Вардар, с присъствието в Смилево, на панихиди на Владо Черноземски – атентаторът на сръбския крал в Марсилия.

Може би, защото в София станал академичен „гражданин“, дипломирал международни отношения в университет „Свети Климент Охридски“. Оженил се за рускиня от Украйна и има две деца – на 11 и 9 години. Едното учи в руското посолство, другото – в частно училище.

В. J. днес е виден жител на „столицата“. Едно друго мое приятелче от София, колегата (само като журналист, по другите „въпроси“ се разграничавам!), собственикът на „Фокус“ – империята, Красимир Узунов, казва, че днешните „антибългари“ от Скопие спели на тавана на ВМРО в София, за да пестят пари. Та не може Петровски да идва, да взима паспорти за баща си и майка си и после да пише всякакви теории за България? Чуди се Узунов.

Казва, че „чудесии!“ като Петровски в Скопие има „с лопата да ги ринеш!“

„Не може Милошовски да седне и да говори против България и против договора, колко бил лош, като той, заедно с Ангел Джамбазки, ходеше на гроба на Тодор Александров. За да му е по-евтино, спеше на тавана на ВМРО. Каракачанов е вицепремиер – можете да го попитате, как ги е отглеждал тези! (Узунов). Най-вероятно като печурки след дъжд – в мазето и на тавана!

За братовчеда „чудесията!“ Миялков казва, че явно няма нищо общо със своя татко Йордан Миялков: „Таткото беше директор на завод „Брест“, министър на вътрешните работи. Убиха го, докато отиваше да преговаря за изтегляне на ЮНА. Вечерта преди да го убият ми подари един шах-табла, ръчна изработка, резба. Взех я, защото ми каза, че е направена от българските затворници в Идризово“. 

Райко Павлов
Райко Павлов Отговорен редактор
Новините днес