Американският експерт по въпросите на ООН Ричард Гоуън прогнозира, че Великобритания почти сигурно ще наложи вето върху кандидатурата на Ирина Бокова за генерален секретар на световната организация, но допуска възможността Кристалина Георгиева да се включи в надпреварата.
"САЩ и Великобритания имат много сериозни опасения, че Ирина Бокова е твърде близка до Русия и затова повечето дипломати вярват, че в крайна сметка Лондон и Вашингтон ще наложат вето на кандидатурата ѝ", коментира експертът.
Той работи в Центъра за международно сътрудничество в Ню Йорк и неговите мнения се цитират от водещи световни медии като Би Би Си, Си Ен Ен, "Таймс", "Политико" и главни национални медии в Западна Европа.
По думите му "почти не съществува вероятност" кандидатурата на Бокова за генерален секретар на ООН да бъде одобрена от Съвета за сигурност на международната организация.
"Да, съществува потенциална възможност - ако Русия упражни много голям натиск върху САЩ, например по въпроса за Сирия - Вашингтон да е склонен на компромис, но не аз мисля, че това е вероятен вариант. Мисля, че опасенията на британците за връзките на Бокова с Русия са много силни, и те може да ѝ наложат вето дори ако са единствени", каза Ричард Гоуън в интервю за БНР.
Той прогнозира, че ще се стигне до "грозна политическа битка", която може да продължи до края на октомври или дори ноември.
"Смятам, че вероятно още кандидати ще се включат в надпреварата, особено ако някои от сегашните като Малкора или Бокова изгубят подкрепа. Не бих изключил напълно победа на Бокова, тъй като политиките в Съвета за сигурност са изключително сложни, но в момента на практика всички, всички дипломатически наблюдатели в Ню Йорк вярват, че САЩ и Великобритания ще я блокират. Истината е, че в Ню Йорк биха предпочели да видят Кристалина Георгиева да се включи като алтернативен български кандидат, защото на практика тя може да е тъкмо този консенсусен кандидат, който всички големи сили биха приели", посочи още той.
Според него "играта още не е приключила, защото ако през октомври САЩ и Великобритания дадат индикация, че действително ще наложат вето на Бокова, тогава все още ще има възможност Кристалина Георгиева да се включи като кандидат в последния момент".
"Всичко е възможно, процесът на избор на генерален секретар е прочут със своята мистериозност", коментира експертът.
Според него по време на първото изслушване Бокова се е представила най-добре сред жените-кандидати.
"Но както Бокова е спъвана от предполагаемите ѝ връзки с Русия, така за Сузана Малкора (външен министър на Аржентина - б.р.) може да се твърди, че я спъва това, че е много близо до САЩ, това притеснява другите страни. Бокова и Малкора са изправени пред опасения, че са в твърде приятелски отношения с една от големите сили. Иронията е, че половината от кандидатите са жени, но двамата водещи кандидати за момента са мъже", коментира още експертът.
При първото тайно гласуване Бокова не бе подкрепена от 6 от 15-те страни в Съвета за сигурност и остана на трета позиция след бившия министър-председател на Португалия Антониу Гутереш и бившия президент на Словения Данило Турк.
Гоуън коментира, че Брекзит разсейва "британските дипломати в момента", но британският посланик в ООН е бил категоричен, че нито един от сегашните източноевропейски кандидати не е достатъчно силен, за да спечели поста.
"Мисля също, че опасенията и на Вашингтон, и на Лондон, произтичащи от политическите обвързаности на Бокова, са много силни. Никой не може да гарантира как ще приключи тази надпревара, но – ако трябва да съм честен – дори ако оставим настрана САЩ и Великобритания, повечето дипломати са много по-ентусиазирани от кандидатурата на Антонио Гутериш, който в момента е водещият кандидат, с най-много положителни гласове в първия кръг. А Бокова дори вече не е във фокуса на дипломатическите разговори тук в Ню Йорк", посочи Гоуън.
Миналата седмица премиерът Бойко Борисов изпрати писма с молба за подкрепа за българския кандидат за генерален секретар на ООН Ирина Бокова до премиерите на пет държави от Съвета за сигурност на ООН, съобщи правителствената пресслужба в петък.
Писмата на Борисов са адресирани до премиерите на Обединеното кралство и Северна Ирландия - Тереза Мей, на Испания - Мариано Рахой, на Япония - Шиндзо Абе, на Малайзия - Наджиб Разак и на Нова Зеландия - Джон Кий.
Списъкът на адресатите буди два въпроса, които не получават отговор в правителственото съобщение.
Както е известно, при първото тайно гласуване Бокова не бе подкрепена от 6 от 15-те страни в Съвета за сигурност. Не е ясно защо при това положение Борисов пише до лидерите на само 5 от тези страни. Ако допуснем, че шестата страна са САЩ, каквато информация се разпространява неофициално, е възможно обяснението да се крие в протоколната разлика в "нивата" - между премиер (в случая българския) и президент (който в случая със САЩ има и изпълнителната власт).
Правителството на премиера Бойко Борисов официално издигна кандидатурата на Бокова, но предпочете да се позове на решението на кабинета "Орешарски" от лятото на 2014 г., вместо да се ангажира със собствено.
При първото гласуване в Съвета за сигурност Бокова остана на трета позиция след бившия министър-председател на Португалия Антониу Гутереш и бившия президент на Словения Данило Турк.
В Съвета за сигурност на ООН в момента освен петте постоянни страни-членки – Китай, Франция, Русия, Великобритания и САЩ – влизат и 10 непостоянни страни-членки - Ангола, Египет, Япония, Малайзия, Нова Зеландия, Сенегал, Испания, Украйна, Уругвай и Венецуела.
Постоянните представители на тези страни гласуват тайно със специално предназначени за целта бюлетини с три графи за оценка на всеки кандидат: "подкрепен", "неподкрепен", "без мнение".
Според неофициалната информация Гутериш е показал най-добър резултат с 12 оценки "подкрепен", нито една "неподкрепен" и 3 "без мнение". Тюрк е веднага след него с 11 "подкрепен", 2 "неподкрепен" и 2 "без мнение". Ирина Бокова е трета с 9 "подкрепен", 4 "неподкрепен" и 2 "без мнение".
Подкрепа с девет гласа са получили и бившите външни министри на Македония и Сърбия Сърджан Керим и Вук Йеремич.
Процедурата ще се повтаря, докато един от кандидатите не получи подкрепата на всичките 15 членове на Съвета за сигурност. След това ще се състои официално открито гласуване и кандидатът ще бъде предложен за одобрение от Общото събрание на ООН.
Финалните кандидати ще станат ясни до октомври.
Мандатът на сегашния генерален секретар на ООН Бан Ки-мун изтича на 31 декември 2016 г.
Кандидатите за поста му са 12 - генералният директор на ЮНЕСКО българката Ирина Бокова, новозеландката Хелън Кларк, която ръководи Програмата за развитие на ООН, външните министри на Аржентина Сусана Малкора, на Черна Гора Игор Лукшич и на Словакия Мирослав Лайчак, бившият президент на Словения Данило Тюрк, бившият португалски премиер Антониу Гутериш, и бившите външни министри на Македония Сърджан Керим, на Молдова Наталия Герман, на Сърбия Вук Йеремич и на Хърватия Весна Пусич. За поста претендира и кандидатката от Коста Рика Кристиана Фигерес, която до 6 юни беше изпълнителен секретар на Рамковата конвенция на ООН за климатичните промени.
