Миа не крие с какво си изкарва прехраната. На уебсайта й открито се посочват услугите, които предлага като транссексуална проститутка.
„Ние не сме престъпници,” твърдо заявява тя в интервю по Скайп от Сан Франциско, където работи сега.
За нещастие на Миа, проституцията в САЩ е незаконна – въпреки че това не важи за Канада, където е регистриран уебсайтът й. И тъй като никак не е трудно човек да я открие в мрежата, името й е променено от мерки за сигурност.
Със слабо тяло и сочни устни, Миа е тайландка от китайски произход, но е отраснала на остров Ява и говори английски с индонезийски акцент. Тя споделя, че пътува по света, за да работи, и точно при едно такова пътуване решила да отиде в Дубай – знаела, че там може да изкара много пари от търговията със секс услуги, предлагани от транссексуални.
Въпреки че данните за този феномен са оскъдни, активисти и адвокати, работещи с транссексуални проституиращи, споделят, че процъфтяващата търговия със секс услуги в Близкия изток, особено в страни в Персийския залив като Обединените арабски емирства (ОАЕ), Оман и Бахрейн, привлича стотици транссексуални проституиращи, най-вече от Южна Азия и островите в Тихия океан. Във всички тези държави в Персийския залив се спазват строги ислямски закони, хомосекуалността е незаконна и на чужденци гейове се забранява да влизат в страната.
За транссексуалните е особено трудно да пътуват и пребивават в страните в Персийския залив: ако бъдат хванати с документи, показващи, че са от противоположния пол, те незабавно биват задържани и депортирани. Ако бъдат арестувани за проституция, могат да прекарат в затвора дори повече време, преди да им бъде позволено да напуснат страната.
Това е едно от най-сериозните предизвикателства, пред които са изправени арабските страни от Персийския залив в усилията да се адаптират към променящите се културни норми в резултат на глобализацията. С откриването на нефтени находища в Близкия изток, тези страни се изстреляха на челните места в световната икономика. Големите богатства обаче доведоха и до огромни социални промени, тъй като чужденците донасят със себе си собствената си култура и понякога шокират изключително консервативното население. Това се забелязва най-лесно в емирства като Дубай, където преселниците съставляват 90% от населението. Тези общности дълго са се борили с продажбата на алкохол и оскъдното облекло на чужденците, но проблемът с присъствието на транссексуални проституиращи се решава не чрез компромиси, а чрез жестоки репресии.
Според активисти, докато чакат да бъдат депортирани от страни в Пресийския залив, много транссексуални жени са подложени на всевъзможни форми на насилие и унижения, включително побой, публично бичуване и сексуално насилие. Има случаи на убити транссексуални чужденци в Близкия изток, като най-известен е случаят, когато Сали Камату, чийто живот е отразен в израелския независим филм „Paper Dolls” (в превод – хартиените кукли), е пребита до смърт с тояги в Дубай.
В доклад от януари неправителствената организация „Хюман Райтс Уоч” (Human Rights Watch) документира злоупотреби с транссексуални жени в Кувейт. В доклада се казва, че освен честите случаи на физическо насилие, всяка от 40-те интервюирани е „била жертва на някакъв вид сексуално насилие от страна на полицията, като повечето случаи са премълчани заради страха от последствията”.
„Получаваме сведения от транссексуални жени, които са успели да се приберат от Близкия изток във Филипините. Те споделят, че когато са били заловени от полицията, с тях са се отнасяли нечовешки,” казва Бемз Бенедито, транссексуална жена и лидер на Ladlad Partylist, политическа партия на ЛГБТ (лесбийките, гейовете, бисексуалните и транссексуалните) на Филипините.
Защо тези транссексуални жени рискуват живота си, за да работят в Близкия изток? Отговорът е прост – за пари. Миа споделя, че за няколко дни е изкарвала хиляди долари. Но Джони Тохме, член на „Helem”, ливанска организация за защита правата на ЛГБТ, казва, че нещата не са толкова прости.
„За транссексуалните е трудно да си намерят работа заради дискриминацията”, споделя той. „През пубертета повечето от тях започват да изживяват най-трудния конфликт, свързан с рода и биологичния пол, затова доброто образование не е техен приоритет. И когато станат зрели хора, им е трудно да градят кариера. Отваря им се друга възможност – проституцията”.
Транссексуалните проституиращи биват привлечени най-вече от големите космополитни градове на Обединените арабски емирства като Дубай и Абу Даби, където се наблюдава смесица от богати бизнесмени от всички националности.
Във всички случаи, на ЛГБТ хората в региона им се налага да се справят с дискриминация и насилие. „Когато арестуват ЛГБТ хора, властите смятат, че ако ги накарат да се подложат на лечение с тестостерон, те ще „оздравеят” и вече няма да бъдат гейове,” споделя член на организацията за ЛГБТ права в ОАЕ.
Освен това в повечето страни в Персийския залив транссексуалните проституиращи се сблъскват със суров закон за чужденци, които са се заразили с ХИВ. Фузиа Джанахи, адвокатка, представляваща много транссексуални клиенти в Бахрейн, обяснява, че често заради тези закони транссексуалните чужденки избягват да търсят медицинска помощ.
„Те биват незабавно депортирани, ако имат ХИВ или друга заразна болест,” обяснява тя. „В Бахрейн има здравни центрове и клиники, но чужденците биват депортирани незабавно. В Бахрейн преди да дадат виза на чужденец, първо трябва да го прегледат”.
Според Джанахи много транссексуални чужденци не осъзнават колко са строги законите срещу тях в Персийския залив.
„Те идват в Близкия изток с мисълта, че тук могат да бъдат също толкова свободни, колкото са били там, откъдето идват,” обяснява Джанахи. „В Азия или в Европа тези хора могат да се разхождат, облечени като жени, а в документите за самоличност да фигурират като мъже. Идвайки тук, те си мислят, че всичко това е позволено. Но после осъзнават, че тукашното обществото е много затворено... И понякога са много непочтителни към традициите ни”.
Миа предупреждава станалите транссексуални жени да не проституират в страните от Персийския залив – а ако все пак го сторят, да бъдат възможно най-дискретни.
„В Дубай могат да ни заловят насред мола”, споделя тя. „Момичетата допускат грешката да се обличат по начин, който привлича мъжките погледи. Аз никога не бих го направила. Изобщо не е уместно да носиш високи токчета и къси поли. Така само привличаш вниманието върху себе си”.
Източник: Foreign Policy
