България не подкрепи в Съвета на ЕС зпочването на преговори за присъединяване на Република Северна Македония към блока. По думите на вицепремиера и министър на външните работи на България Екатерина Захариева, в предложената преокторамка за преговорите не са отразени българските искания. Захариева подчерта, че страната е готова да продължи преговорите и да търси решения на спорните въпроси, но те трябва да се провеждат с желание и готовност за компромис от всяка от страните. Това пише кореспондентът на ТАСС в София Игор Ленкин в материал, цитиран от агенция "Фокус".
На свой ред министърът на външните работи на Северна Македония Буяр Османи, коментирайки това изявление, отбеляза, че „не е разочарован“ и се надява да получи подкрепата на съседна държава през декември.
„Не съм разочарован. Пропуснахме този шанс да одобрим предварителната рамка за преговори, но имаме и втори шанс, а именно на Съвета по общи въпроси на ЕС на 8 декември“, каза Османи в интервю. „Все още има шанс за междуправителствена конференция през декември. Утре ще продължим преговорите с България“.
Първият дипломат от Северна Македония също отбеляза, че България е наясно с вредата, която може да причини на себе си и Северна Македония в случай на повторно блокиране на началото на преговорите с ЕС, както и на процеса на разширяване и имиджа на Европейския съюз. В тази връзка министърът се надява българските партньори да поправят грешката в близко бъдеще.
Официалното изявление на правителството на РСМ по тази тема показва, че балканската държава не е готова за компромиси по спорни теми и вероятно ще се опита да принуди България да се откаже от твърденията си.
„Отказът на България не е в духа на добросъседските отношения. Тази позиция на българското правителство противоречи на Договора за приятелство, подписан през 2017 г. Нашата позиция е разбираема - ние вярваме, че европейската интеграция не трябва да бъде заложник на двустранни спорове“, се казва в изявлението на Скопие.
„Ние сме уверени в това кои сме и какви сме. Винаги сме били македонци, които са говорили македонски, със силно чувство за самоопределение, което не може да бъде поставено под съмнение. Македонската идентичност и македонското национално съзнание винаги са били силно изразени както в науката, така и на духовно ниво. Това се случва сега, така ще бъде и в бъдеще. Гордеем се, че страната ни в този труден за нас период живее мирно и спокойно. Това е характеристика на истинските европейци и отличителна черта на македонците“, подчертава правителството на Северна Македония.
В центъра на различията между двете страни в историята и националната идентичност е фигурата на революционера Гоце Делчев (1872-1903). През ноември в град Самоков близо до българската столица бе открит негов паметник, което беше отговор на София на спора за принадлежността на националния герой на България и Северна Македония в решаващ момент от диалога за началото на преговорите за присъединяването на Скопие към ЕС.
„Гоце Делчев е роден в българския град Кукуш, учил е в българската гимназия в Солун и във военното училище в София. Той е български офицер, български учител, български революционер. Той имаше възможност да направи кариера в свободна България, но избра по-труден и рискован път - той се завърна в поробена Македония, за да запали българите, които бяха там, с идеите за свобода, и там загина в битката с турците“, заяви вицепремиерът и министър на отбраната на България Красимир Каракачанов, който взе участие в церемонията по откриването на паметника.
„Може би някой от западните ни съседи не е прочел добре неговата история и не знае кой е Гоце Делчев. Ако се съмнявате, можете да прочетете стотици писма, статии и други материали, които той е написал. Или можете да дойдете в красивия град Самоков и прочетете думите му на паметника на Делчев: „Ние се борим за автономията на Македония и Одринско, за да ги запазим непокътнати за бъдещото обединение на България“. Не можем да правим компромиси по въпроси, свързани с българската история, идентичността на българския герой и всички онези хора, които наричаме част от общата ни история“, посочи вицепремиерът.
Революционерът Гоце Делчев е роден на 4 февруари 1872 г. в село Кукуш (Османска империя, днес Гърция). Делчев започва своята революционна дейност още като ученик в Солунската мъжка гимназия и я продължава до трагичната му смърт на 4 май 1903 г., когато на 31-годишна възраст е убит в битка край село Баница. Делче е един от основателите и фактическият ръководител на тайна организация, известна като Вътрешна македоно-одринска революционна организация, чиято цел е да освободи Македония и Одрин от османско владичество чрез въоръжено въстание с перспектива за обединение с България.
Историческият регион Македония, след резултатите от двете Балкански войни в началото на XX век, е разделен между три държави: Пиринска Македония на изток става част от България, Беломорска Македония на юг - част от Гърция, Вардарска Македония - част от Сърбия, след това става република на Югославската федерация и през 1991 г. година придоби независимост. Принадлежността на Македония, и дори правото да се използва това име, са многократно оспорвани от балканските страни, което по-специално се превръща в пречка за присъединяването на Скопие към НАТО и ЕС.
В България традиционно македонското славянско население, чието самоопределение се е случва през втората половина на XX век, се счита за част от българския етнос, а македонският език е диалект на българския.
Националната принадлежност на имигрантите от Вардарска Македония също стана обект на спорове: през 2018 г. външните министри на България, а след това и на тогавашната Република Македония не можаха да постигнат съгласие за деня, в който Гоце Делчев трябва да бъде честван: по датата на раждане (4 февруари) или датата на предаване на тленните му останки в Югославия - това се случи на 7 октомври 1946 г. по решение на комунистическото правителство на България. Този исторически спор замрази културното взаимодействие между София и Скопие за няколко години и сега отново е препъни камък.
Общоисторически въпроси не могат да бъдат договорени дори на експертно ниво; всяка от страните категорично защитава своите позиции и не е склонна да прави компромиси.
Президентът Румен Радев, коментирайки ситуацията в интервю за журналисти, в тази връзка отбеляза, че България като „отговорен член на ЕС“, не може да си позволи „да въведе нови, нерешени проблеми в европейската общност“. „Членството на Република Северна Македония в ЕС е изключително важно за нашия регион и България винаги е подкрепяла тази инициатива, но трябва да имаме ясни гаранции, че нашето единство като българска нация и културно наследство никога няма да бъдат поставени под съмнение от външни фактори“, каза Радев.
Експертът и политолог Боян Чуков отбелязва, че по македонската тема „София е под натиск от Берлин”, който настоява България да остави настрана националната си история и „да продължи да върви напред към светло европейско бъдеще“, с искане „да не поглежда назад, а да мисли за бъдещето“. Той смята, че в продължение на 75 години комуникация с партньорите си в Македония България не е разработила не само държавна стратегия за политиката си към Скопие, но и елементарни тактики по този въпрос. А през последните 30 години отношенията на София със Скопие са в унисон с евроатлантическата геостратегия, която в определени моменти е в остър конфликт с българските национални интереси.
„Проблемът ни с Македония е, че сме принудени да изоставим историята си в името на европейската интеграция. Трябва да разберем, че хората, които отказват да знаят своята история, да съблюдават приемственост по отношение на собствената си история, са обречени да напуснат историческата сцена. Историята е колективната памет на народа“, подчерта експертът.
Влошаването на отношенията между България и Северна Македония беше предмет на разглеждане на заседание на Народното събрание на България с участието на външния министър Екатерина Захариева и министъра на отбраната Красимир Каракачанов.
„Скопие продължава да поддържа неоснователни исторически претенции към България. Докато не бъдат получени писмени правни гаранции за промяна на тази политика, ние няма да можем да подкрепим инициативата за преговори за присъединяването на Северна Македония към ЕС. Скопие трябва да приеме историческите реалности, но продължава да изисква безусловна подкрепа, не предлагайки нищо друго освен пропагандни обвинения и антибългарска идеология“, каза Захариева пред депутатите, подчертавайки, че „страната не възнамерява да ревизира своята история“, а „приятелството между държавите не трябва да се основава на лъжи“.
Темата продължава и в тези материали.
