Вече е ясен съставът и структурата на жълтите павета в центъра на София. Това обяви в ефира на БНТ доц. д-р Росица Николова – председател на Българско кристалографско дружество.
От своя страна зам.-кметът по културата на Столичната община Тодор Чобанов обясни, че проектът "Проучване на състав, структура, свойства и начин на получаване на жълтите павета в София" е бил реализиран от инициативна група от членове на Сдружение „Българско кристалографско дружество” и експерти от Институт по минералогия и кристалография – БАН, Институт по физикохимия – БАН, Институт по Катализ – БАН, Институт по информационни и комуникационни технологии – БАН, Минно-геоложки университет „Св. Иван Рилски” и Университет по архитектура, строителство и геодезия.
След като са станали ясни резултатите, общината вече има по-голяма сигурност за поддръжка и подмяна при бъдещи ремонтни работи в центъра на столицата.
През декември миналата година обяви пътната настилка за културно наследство. „Те са в тежко състояние, има много счупени, други липсват. От 1905 г., когато са настлани първите, досега площта на този „жълт килим” е намалял два пъти - от 60 дка до 30 дка”, обясни проф. Вили Лилков.
Паветата, които днес считаме за един от символите на София, са на повече от столетие. Някогашният кмет на столицата Мартин Тодоров дава идея да се павират улиците с подобни плочки. Златните кюлчета са правени в Будапеща по специална технология, а за закупуването им общината взема голям заем, обясни в. "Монитор".
Няколко научни института са проучвали якостта, състава и от какви материали са направени паветата и вече са готови първите резултати. Експертите са направили и лабораторен образец на паве от български мергел.
