Когато мозъкът много пъти види едно и също (например едно и също лице), той свиква с него, в резултат и ретиналните неврони по-слабо реагират на познати черти, и зрителните центрове на мозъчната кора не са така активни.
Такава зрителна адаптация позволява на мозъка да работи по-икономично и да не хаби ресурси за това, което му е отдавна известно.
Изследователи от Лондонския университетски колеж решили да проверят как влияе сънят на този процес на привикване на мозъка към познати лица. Експериментът бил такъв: група доброволци гледали снимки на известни хора, само че тези лица били изкривени. Учените знаели, че деформацията на познати физиономии смущава мозъка и го кара отново да привиква към изменящия се облик.
След преглеждането на снимките някои доброволци лягали за известно време да поспят, а други оставали да бодърстват. След почивката на всички били показани същите снимки, само че заедно с изкривените физиономии имало и нормални, както и леко сплескани. От човека се изисквало да посочи варианта, който му се струвал най-близък до реалността.
Както пишат изследователите в Proceedings of the Royal Society B, сънят направил изкривеното нормално. Поспалият човек оценявал за нормален варианта, който преди съня му се струвал нереален.
Резултатите не зависели от времето през деня, когато бил направен опитът, но върху тях влияела продължителността на бързата фаза на съня. И в това няма нищо чудно, ако си спомним, че сънят е необходим за консолидацията на паметта – по време на сън мозъкът въвежда новия, изкривен облик на познатия човек в мрежата на паметта, след което той вече не изглежда толкова странен.
Още интересни новини четете в сайта megavselena.com.
