България е въвела ефективно превантивно и компенсаторно средство за защита срещу лоши условия на задържане с приетите от Народното събрание на 25 януари 2017 г. промени в Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС). В последните години бяха предприети и редица мерки за справяне с пренаселеността и лошите материални условия, като например новите правила за разпределение и трансфер на лишени от свобода, ремонтите в местата за лишаване от свобода, изграждане на две нови затворнически общежития в Дебелт и Разделна и др., съобщиха от МП.
Това посочва Европейският съд за правата на човека (ЕСПЧ) в решението си от 20 юли 2017 г. по делата Атанасов срещу България и Апостолов срещу България, с което обяви за недопустими жалбите срещу България, подадени от двама лишени от свобода.
Жалбите са подадени съответно на 21 февруари 2017 г. и 16 март 2017 г., след влизане в сила на по-голямата част от промените в ЗИНЗС. Този закон, изготвен от работна група в Министерство на правосъдието, беше приет в изпълнение на пилотното решение на ЕСПЧ „Нешков и други срещу България“, групата решения „Кехайов срещу България“ и дългогодишните препоръки на Комитета за предотвратяване на изтезанията към Съвета на Европа. Настоящото решение съдържа оценката на ЕСПЧ за направената законодателна промяна в изпълнение на тези препоръки.
Първият жалбоподател, е настанен в Затвора в гр. Стара Загора през декември 2016 г. и понастоящем пребивава там. Оплаква се от пренаселеност и ограничен достъп до топла вода. Вторият жалбоподател, е бил настанен в Затвора в гр. Пловдив в периода ноември 2015 – септември 2016 г. Оплаква се от пренаселеност и лоши условия на задържане. Двамата жалбоподатели повдигат оплаквания за лошите условия на задържане в нарушение на забраната за нечовешко или унизително отношение (чл. 3 от Конвенцията), както и за липсата на ефективни средства за защита в тази връзка (чл. 13 във връзка с чл. 3 от Конвенцията).
На първо място, ЕСПЧ прави подробен обзор на законодателните промени, приети от Народното събрание на 25 януари 2017 г. На второ място, ЕСПЧ се спира на конкретните нови разпоредби на чл. 276-283 от ЗИНЗС, т.нар. превантивно средство за защита. В решението „Нешков и други срещу България” е констатирано, че в българската правна система не съществува ефективно превантивно средство за защита срещу лоши условия на задържане и пренаселеност. Превантивното средство представлява процедура, чрез която лишеният от свобода може да постигне прекратяване на едно положение, с което се нарушават негови права. Европейският съд намира, че въведеното ново производство отговаря на изискванията на практиката на ЕСПЧ и е ефективно. На трето място ЕСПЧ подробно разглежда специфичното производство за обезщетяване на вреди, предвидено в чл. 284-286 от ЗИНЗС, и намира, че новите разпоредби преодоляват критиките на Съда, направени по отношение на действащия преди измененията ред за обезщетяване на вреди, причинени на лишени от свобода, по чл. 1 от ЗОДОВ.
Накрая, ЕСПЧ посочва, че двете нови производства трябва да бъдат използвани от лишени от свобода, които повдигат оплаквания за лоши условия на задържане, преди да подадат жалби до Съда в Страсбург.
На базата на гореизложеното, жалбите са отхвърлени като недопустими.
