Европейският съд по правата на човека в Страсбург осъди България да плати 7500 евро обезщетение на транссексуална жена. П.Х. осъжда държавата заради съдебния отказ полът, имената и ЕГН-то й да бъдат променени в личните й документи.
Според ЕСПЧ правото на самоопределяне на сексуалната идентичност е част от неприкосновеността на личността. Страсбург прави разграничение между биологичен пол и социалния аспект на сексуалността. В решението му обаче се подчертава, че транссексуалните лица трябва да представят достатъчно убедителни медицински доказателства. Транссексуалността все още присъства като психиатрично заболяване в категориите на СЗО.
П.Х. завежда дело за промяна на данните в личните си документи пред Районния съд в Горна Оряховица. През февруари 2019 г. съдия Павлина Тонева допуска промяна на пола на П.Х. в акта й за раждане от "мъжки" на "женски", както и промяна на ЕГН и на трите имена на лицето. Това решение обаче е "съборено" от Окръжния съд във Велико Търново (актът на втората инстанция, където докладчик по делото е съдия Искра Пенчева не е публикуван в съдебните регистри). Накрая се произнася и Върховният касационен съд. Върховните съдии Емил Томов, Драгомир Драгнев и Геновева Николаева не допускат обжалване. От тяхното определение се вижда, че съдът във Велико Търново смята, че половата идентификация като осъзната принадлежност на едно лице към другия биологичен пол е без значение за гражданската регистрация на българските граждани и не е основание за промяна съставените актове за гражданско състояние. "Юридическото съдържание на понятието "пол" в българското право е свързано с принадлежността към съответния биологичен пол, който е генетично детерминиран и не се променя от раждането до смъртта на индивида", се казва в съдебното решение. "Общественият интерес налага стабилност на този основен идентификационен белег на лицата - техния пол. Затова промяната на пола, която може да бъде вписана в акта за гражданско състояние, трябва да бъде необратима или поне достатъчно стабилна и обективно установима", допълват тримата върховни съдии. Според тяхното решение, за да се промени полът по документи, промяната трябва обективно да е настъпила, без да се изисква непременно хурургическа интервенция. "Конкретният случай не е такъв. Касае се за млад човек на 22 години. На тази възраст физическото и психическо развитие на личността все още не е завършено", казват съдиите. И се позовават на медицинската експертиза по делото, според която в организма на П.Х. се установяват естествените нива на половите хормони, характерни за мъж на неговата възраст. Налице е известна феминизация, но промените в тялото се дължат непредписана и самоволна терапия и са обратими, посочва съдът.
Адвокат Милена Докова от екипа на Адвокатско дружество "Екимджиев и пратньори", водило делото на П.Х. в Страсбург каза пред "Сега", че транссексуалните търпят тежки социални последици – не могат да си намерят работа, да пътуват и т.н. В конкретния случай клиентката им е възпрепятствана да кандидатства за бригада в чужбина. Докова допълни, че Страсбург критикува подхода на българските съдилища да не изследват случая на П.Х и да се произнесат с общи мотиви, несъвместими в конвенцията за правата на човека.
П.Х. отказва да сключи предложеното приятелско споразумение по делото срещу България. Причината е, че само ако има решение на Страсбург, тя ще може да иска възобновяване на делото за промяна на документите си. Освен обезщетението за морални вреди държавата трябва да плати на П.Х и 3000 евро за разноските по делото.
Страсбург се произнесе, докато се чака тълкувателно решение на върховния съд по въпроса дали е допустима съдебна промяна на данните в актовете за гражданското състояние на транссексуален. Преди да се произнесе ВКС сезира Конституционния съд за това какво разбира под "пол" основният закон.
