Страховете на българските граждани, свързани с бежанската вълна към Европа, се увеличават към септември тази година спрямо общественото мнение през 2013 година. Това показват данните на социологическата агенция „Алфа Рисърч“, представени от управляващия партньор Боряна Димитрова по време на конференцията „Кризата с бежанците: новите европейски политики“. Национално представително изследване, по поръчка на БНТ, е проведено между 5 и 7 септември тази година сред 800 български граждани, а това преди 2 години сред 1000 респонденти.
Според изводите на изследването нямаме крайно радикализиране на общественото мнение, но се наблюдава спад в доверието към решенията на общоевропейско ниво.
Към септември тази година 63% от българите смятат, че бежанският поток е опасност за България. Процентът на хората, поддържащи това мнение през 2015 година, нараства спрямо този преди две години. Тогава подобно виждане имат 49% от хората.
Попитани за стъпките, които трябва да предприеме България спрямо бежанската вълна, по-голямата част от хората са „за“ рестриктивни мерки. 89% от хората смятат, че страната ни трябва да се бори с каналите за трафик на хора, а 82% поддържат виждането, че трябва да се усили оградата по границата
В същото време обаче прави впечатление, че висока подкрепа имат и т.нар. организационно-социални мерки, отбеляза Боряна Димитрова. Над 75% от хората искат да се подобри работата на службите, работещи с бежанци, като голям процентът е и на тези, които смятат, че трябва да се съдейства за по-толерантно отношение към бежанците и бързо уреждане на статута им.
Около 57% от българите пък са на мнение, че България трябва да съгласува политиките си спрямо за бежанците с тези в Европа. Много малко хора смятат, че трябва да се отделят повече средства от държавния бюджет за подпомагане на бежанците. „Това е нещо, което българското обществено мнение категорично не подкрепя“, направи коментар Димитрова.
На въпроса как Европа да търси решение за справяне с бежанската криза, само 3,7% смятат, че трябва безрезервно да се приемат бежанци. Малък е процентът на хората – 11 на сто, които са на мнение, че трябва да се затворят границите напълно.
Същевременно 39% са „за“ всяка държава да решава сама за себе си, а 44,5% смятат, че е нужно да има общоевропейско решение. Хората с по-високи доходи, квалификация и образование са по-склонни да подкрепят общоевропейско решение, а тези с по-ниски доходи, по-ниско образование, младежи в малки населени места и възрастни хора имат по-негативни нагласи по въпроса, показва изследването. В България обаче статистически доминират хората от втората група, обърна внимание Димитрова.
17,1% са на мнение, че Европа ще се справи с бежанската криза, 43,3% са на мнение, че ще се справи, но бавно и трудно, а 36,3% имат позицията, че Общността няма да се справи. Димитрова посочи, че като страна, в която традиционно има голяма подкрепа за европейския проект, е голям процентът на хората, които смятат, че Европа няма да се справи.
Към началото на септември 63% поддържат квотната система, а 34% не я поддържат. Припомняме, че към този момент решението все още не беше подкрепено от вътрешните министри на Европейския съюз.
Няма достатъчно цялостно и дълбочинно изследване на проблема с бежанците в България, коментира също управляващият партньор на „Алфа Рисърч“. По думите на Димитрова общественото мнение както в България, така и в Европа изключително бързо реагира на променящата се ситуация с бежанците, сменящите се потоци на преминаване и политическите изказвания по темата. Социологът обърна внимание, че политиците трябва много отговорно да подходят към изказванията си, защото гражданите реагират светкавично на противоречиви изказвания, включително на казуса „гореща точка“, който беше повдигнат в България миналата седмица с възможността за създаване на регистрационен център за бежанци на българска територия.
Боряна Димитрова призова политиците да обръщат внимание на общественото мнение по въпроса с бежанците, но не сляпо да го следват. Тя обаче подчерта, че трябва да се познават вижданията на гражданите, намеквайки за нуждата от конкретни изследвания по темата.
Нерашаването на проблема от институциите и умерените партии води до засилване на влиянието на националистическите партии, обясни още Боряна Димитрова. Правейки сравнение с проведеното изследване преди 2 години тя обърна внимание, че бежанците остават непознати хора, а „чуждото ражда съмнения и страхове“. Още през 2013 година в обществото ни се прави разлика между бежанци и икономически имигранти, като първите будят съчувствие, а вторите негативно отношение, посочи също социологът.
