И през 2016 г., както през 2011 г., сред мюсюлманите в България не съществуват радикални настроения. Това сочат данните от представително проучване, осъществено от агенция „Алфа Рисърч” с финансовата подкрепа на Фондация „Конрад Аденауер“ и качествено проучване, осъществено с подкрепата на Нов български университет.
Проучването е осъществено пет години след първото аналогично изследване на НБУ и агенция Алфа Рисърч „Нагласи на мюсюлманите в България – 2011“. То съдържа поредица от сравнителни индикатори, което позволява да се откроят съществени тенденции в мюсюлманската общност на фона на драматичните събития в света и региона през изминалия период.
За генерална съвкупност е приета тази на самоопределилите са като мюсюлмани при преброяването през 2011 г. Отчетено е, че тогава 27.38% от населението не са декларирали своето вероизповедание. Проучването е проведено чрез пряко стандартизирано интервю по домовете на изследваните лица през септември – октомври 2016 г. Анкетирани са 1200 пълнолетни граждани, които са заявили, че са мюсюлмани по произход. Максимално допустимата статистическата грешка е ±2.8%. Отчетено е разпределението по следните подгрупи – турци (турци-сунити), българоезични мюсюлмани, мюсюлмани в гетата и алевити (турци-алевити).
Изследването очертава следните основни тенденции в нагласите на мюсюлманите в България:
Запазващ се нисък социален статус, който стимулира преминаване от сезонна към постоянна семейна емиграция.
Съжителство на модерност и традиция с известно връщане към патриархалния модел на семейни отношения, особено по отношение на развода, съжителството без брак, аборта, раждането на извънбрачни деца, влиянието на възрастните върху решенията на техните деца.
Ясно изразена религиозна идентичност, с тенденция за по-голямо придържане към правилата – пост по време на Рамазан, въздържане от алкохол и свинско месо и пр.
Висока религиозност сред най-бедните в гетата, достигаща практически до 100%. Ръст на религиозността сред най-младите. Качественото проучване показва, че един от съществените фактори за него е пребиваването в чужбина.
Въпреки придържането към Исляма, ясно изразено преимущество на общочовешките (нерелигиозни) критерии за добро и зло.
Запазване на добри междуличностни отношения с християните, но засилващо се междуобщностно обособяване - особено по отношение изучаването на религия в училище.
Ясно изразени нагласи в полза на светското устройство на държавата, но и известно отчуждаване от политиката и държавните институции, характерно за всички български граждани през този период.
Висока степен на неодобрение към терористични организации и още по-голямо неприемане на тероризма в сравнение с 2011 г.
Традиционно високо и нарастващо доверие към Турция, макар и с лек ръст на отрицателните мнения. Високо одобрение за Р. Ердоган, слаба популярност и негативно отношение към Ф. Гюлен и неговото движение „Хизмет”.
Най-голямо доверие сред световните лидери към Ангела Меркел и Германия, следвани от Владимир Путин и Русия. Преобладаващо негативно отношение към САЩ и тогавашния президент Барак Обама.
И през 2016 г., както през 2011 г., сред мюсюлманите в България не съществуват радикални настроения.
Опасността от попадане на отделни лица под влиянието на ислямизма, включително в крайните му форми, не може да бъде изключена, но той не се поддържа от мнозинството представители на тази общност.
Мюсюлманското население запазва своя нисък социален статус. 63% от анкетираните декларират средномесечен доход на човек от домакинството под 250 лева (при средно за страната 35%, според националните представителни проучвания); за 74% от мюсюлманите в гетата доходът е под 100 лева. Това, заедно с чувството за безперспективност на населените места, в които живеят, стимулира не просто сезонно търсене на работа, а трайна семейна емиграция. 8.5% заявяват, че техни деца живеят трайно в чужбина със семействата си. От тях 20% са в Турция, 10% в Германия, 4% в Белгия, по 2% във Великобритания и Испания, по 1% - в Холандия, Гърция и Франция. За петгодишния период е нараснал 2 пъти делът на домакинствата, в чиито доходи има средства, идващи от близки в чужбина – от 5% през 2011 г. на 10% през 2016 г.
В ценностната скала на мюсюлманите съжителстват традицията с модерността. Новото в сравнение с предишни изследвания е известно връщане към патриархалния модел на семейни отношения. Устойчиво най-високо се поставят семейството (96%) и родът (80%). След тях като много важни в живота се определят работата (78%), приятелите (68%) и религията (51%). Много важно значение се отдава на възпитанието на децата в уважение към: възрастните (94%), мъжа в семейството (88%), жената в семейството (86%), страната, в която живеят (75%), религията (64%). В сравнение с 2011 г., през 2016 г.се засилва ролята на родителите при вземането на важни за децата им решения. Промяна от по-либерално към по-консервативно отношение се наблюдава по отношение на развода, съжителството без брак, аборта, раждането на извънбрачни деца и дори равенството в разпределението на семейните задължения.
Мнозинството от мюсюлманите в България са общност с ясно изразена религиозна идентичност. 86% смятат религията за важна в техния живот. Въпреки това, делът на тези, които не спазват част от религиозните изисквания, продължава да е висок. 54% не се молят, 41% не посещават джамия.
Има спад с повече от 5 пункта на заявилите, че са религиозни (87% през 2016 г. ) и с повече от 8 пункта на дълбоко религиозните (20% през 2016). Вярват в Аллах 80% през 2011 г. и 77% през 2016 г. Вярват само във висша сила и/или съдбата 15%. През 2016 г. беше измерен делът на молещите се пет пъти на ден – 8.8%. Може де се предположи, че именно това е групата, чиято вяра в Аллах е най-силна и преживяваната религиозност най-дълбока.
Най-високо е нивото на религиозност между тези, при които бедността е най-дълбока – мюсюлманите в гетата – 99% от тях са заявили, че религията е важна в техния живот. 100% са религиозни (от които дълбоко религиозни 46%). При най-младите (18-30 г.) е нараснал делът на тези, които отдават много голямо значение на религията в своя живот (50% през 2016). Наблюденията в теренните проучвания сочат, че тя се засилва по линия на пребивавалите в чужбина.
За петгодишния период има ясно очертана тенденция на по-голямо придържане към правилата. Тези, които не постят по време на Рамазан, са намалели с повече от 10 пункта и са 30% през 2016 г.; тези, които ядат свинско, са намалели с повече от 10 пункта (25% през 2016). Много висок е делът на правещите доброволни дарения (освен задължителния зекят) – 60% (от които 13% - често). Устойчиви са високите стойности на извършващите сюнет на момчетата (84%) и на погребенията по предписанията на Исляма (98%). Двата обреда имат силно символно значение за принадлежност към Исляма.
По обсъждания в обществото въпрос за носенето на забрадки в училище – против са 55%, 30% нямат мнение и едва 15% го поддържат. Не одобряват жените да ходят навън с покрити лица (бурка, никаб) 54%, не могат да преценят – 24% и одобряват само, ако жената сама желае това, 21%.
Въпреки придържането към Исляма, сред мнозинството мюсюлмани надделяват общочовешки (нерелигиозни) критерии за добро и зло. Беше направено сравнително измерване, отнасящо се до три прегрешения в Исляма – мюсюлманинът да се покланя и на други богове освен Аллах (многобожие), убийството и прелюбодейството. На въпроса - кое е най-осъдителното от тях - 65% отговарят „убийството”, много по-малко – 24% - „многобожието” (което е най-тежкият грях според Исляма) и само 5% - „прелюбодейството”.
За мнозина от общността продължава да е характерен религиозен плурализъм, но е налице спад в сравнение с 2011 г. 47% сега смятат, че няма само една вярна религия, а във всички големи религии се съдържат някои основни истини. Ислямът е единствената вярна религия (без в другите религии да се съдържат някои основни истини) според 20,5%. Открояват се с придържането си към този краен възглед мюсюлманите в гетата (62%) и имащите под основно образование (52%). Високо е нивото и при българоезичните мюсюлмани – 39% от тях са на същото мнение. В същото време само 6% от турците-сунити и 2% от алевитите отговарят по този начин.
На междуличностно равнище се запазва доброто отношение към „другите“ – 74% отговарят, че имат приятели християни. В преобладаващата си част (81%) те смятат, че войните в Сирия и Ирак не са променили отношението към тяхната общност и само според 7% има влошаване.
В междуобщностен план обаче се наблюдава известно обособяване. Чувствителен измерител е въпросът как трябва да се изучава предметът религия в училище. И в двете изследвания тези, които смятат, че религия трябва да се изучава и тези, които са против, са разделени почти по-равно (по около 50%). От смятащите през 2011 г., че трябва да се изучава религия, 55% са били на мнение, че децата от различните вероизповедания трябва да изучават всеки своята религия. През 2016 г. делът на тези, които смятат, че децата трябва да учат поотделно е нараснал (78%). Същевременно, ако през 2011 г. 44% са били „за” това всички заедно да учат предмет религия, сега този дял е паднал на 17,2%. Точно тази значителна промяна говори за тенденция към по-голяма общностна затвореност.
Друг измерител на междуобщностна дистанция е отношението към смесените бракове. Противниците на брак между мюсюлманин и християнка са 33%, а между мюсюлманка и християнин – 40%. Останалите или одобряват безусловно (респективно 37% и 28%) или поставят решението в зависимост от обстоятелствата (и в двата случая около 31%), т.е. тук дистанцията не е особено голяма.
Дистанция е налице по отношение на бежанците. Сред мюсюлманите у нас се очертават две групи. Първата от тях (38%) е настроена рестриктивно – „България да не приема никого“. Втората (39%), се състои от по-умерени мнения - да има прием на бежанци, но той да бъде регулирани чрез квоти от ЕС, или чрез ограничения от страна на държавата.
Данните показват ясно изразени нагласи в полза на светското устройство на държавата. Българските мюсюлмани категорично отхвърлят шариата като регулатор на правни спорове. Едва 0.7% виждат в него нормативен източник, който да се прилага при спорове в общността. Мнозинството (57%) вижда в съдебната власт необходимия механизъм за уреждане на отношенията.
Същевременно е налице тенденция на известно отчуждаване от държавата и нейните институции. Има съществен спад в разбирането, че децата трябва да се възпитават в уважение към страната, в която живеят: голямо значение на това отдават 75% (88% през 2011). Вече не се интересуват от политика 52%, а през 2011 са били 30% - процес, който е общ за българските граждани през изминалите пет години.
Външен фактор, който влияе върху религиозността на мюсюлманите у нас, е авторитетът на духовните лидери, получили своето образование извън България. 43% изказват предпочитание религиозните дейци да получават образованието си в български духовни учебни заведения, като за петгодишния период има спад с 13 пункта. В същото време се е увеличил с 5 пункта - на 12% - делът на тези, които смятат, че това трябва да става в Турция. 6% предпочитат за духовно образование Саудитска Арабия.
Външният фактор, който бележи най-голяма динамика на влияние върху българските мюсюлманите, е Турция, с която те имат дълбоки исторически, културни корени и емоционална обвързаност. Традиционно високото доверие към Турция е нараснало с 9 пункта. Достига 69%, но не е така еднозначно, както преди пет години. Недоверието също е нараснало с 6 пункта и сега е 13%. Част от анкетираните са критични към управлението на Ердоган, но въпреки това одобрението към него е високо – 49% (при 19% неодобрение). Фетхуллах Гюлен няма голямо влияние сред българските мюсюлмани – събира общо 39% неодобрение и 9% одобрение, като интересът към него е по-силно изразен сред турците. Свързаното с Гюлен движение „Хизмет” има 3% одобрение и много голямо неодобрение – 42%.
Повече от половината от мюсюлманите в България изчакват развоя на събитията в Турция и се въздържат да дадат своя оценка на опита за преврат – 52%. Общо 29% изразяват по-скоро позитивни мнения – от тях 18% преценяват победата над превратаджиите като проява на единството на турския народ в защита на законността и демокрацията, а 11% - като ликвидиране на опасното влияние на Фетхуллах Гюлен. Други 24% по-скоро не одобряват действията на турското правителство – от тях 12% смятат, че се извършва разправа с политическите противници на управляващите, и други 12% - че се нарушават човешките права.
Високо е неодобрението на терористичните организации Ал Кайда (68%) и Ислямска държава (64%). Одобрението към тях е съответно 0.5% и 2.8%, а нямащите мнение и в двата случая са около една трета. Огромното мнозинство от мюсюлманите в България отхвърля тероризма, като за петгодишния период техният дял забележимо е нараснал. През 2016 г. 89% смятат, че тероризмът трябва да бъде осъден при всички случаи (ръст с 10 пункта), а само 1.1% са на мнение, че при определени обстоятелства той може да бъде оправдан (през 2011 г. 1.4%).
След Турция, мюсюлманите в България имат най-голямо доверие към Германия. За петгодишния период то е нараснало с 8 пункта и достига 65%. Макар и да се запазва много ниско, ръст се наблюдава и по отношение на недоверието (от 5% на 17%). Динамика се наблюдава и в отношението към Русия – 52% доверие (2 пункта ръст) и 21% недоверие (15 пункта ръст). Доверието към Франция през 2016 г. е 47% (2 пункта ръст) и 21% недоверие (15 пункта ръст). Значително по-ниско е доверието към САЩ – 17% ( 9 пункта спад), а недоверието е 45% (28 пункта ръст), което говори за засилване на антиамериканските нагласи в общността. Нарастването на недоверието към посочените държави се дължи на по-голяма информираност за тяхната политика - през личните впечатления (работата в чужбина) и медийното осветяване на позицията им по глобални въпроси, свързани с исляма.
През 2016 г. въпросът за рейтинга на държавите е съчетан с рейтинга на няколко водещи държавни лидери: Най-висок, след този на Реджеп Ердоган (49% положително срещу 19% отрицателно отношение) е рейтингът на Ангела Меркел – (45% : 24%). Непосредствено след нея е Владимир Путин (43% : 16%). Далеч по-назад е тогавашният президент Барак Обама с 23% одобрение и 28% неодобрение.
