Ако социологическите изследвания са средство за придобиване на знание за състоянието на българското общество, то трябва да има регулярно държавно финансиране на такъв тип изследвания, се казва в декларация на видни български социолози, предаде БГНЕС.
Поводът за декларацията са ожесточените спорове в медиите във връзка с електоралните проучвания, засягащи образа на професията "социолог". Но предметът и посланието на декларацията е друг – смисълът и значимостта на нашата професия, се казва в документа на академичната социологическа общност.
Декларацията е изпратена до президента Росен Плевнелиев и министрите в служебното правителство.
Публикуваме пълния текст на декларацията:
Ние, академичните социолози, се чувстваме длъжни – пред студентите и докторантите, пред всички български граждани, да заявим какво е да си социолог. И какво трябва да се направи, за да може социологията да изпълнява граждански значимата си функция.
1. Социологията не може да се отъждествява със своя важна, но малка част - електоралната социология, предизборните и политически проучвания. Нейният предмет е много по-широк: социологията изследва структурирането и динамиката на обществата, тенденциите в тяхното развитие, острите социални проблеми. Социологическите изследвания са и важно средство за чуване на гласовете на гражданите – на недоволствата и въжделенията им, страховете, надеждите, ценностите, оценката им за случващото се. Те са съществен елемент от демокрацията на гражданското участие и форма на контрол на гражданите над действието на институциите. Тези изследвания трябва да служат за формулиране на аргументи при създаването и провеждането на публични политики.
2. Социологическите изследвания са изключително важни за диагностиката на общото състояние на българското общество. Ето защо те трябва да са в основата на разработването на цялостни и регионални стратегии за развитие на страната ни, както и на информирани, аналитично обосновани публични политики във всички социални сфери. Всеки голям проект или нови политики, задължително трябва да бъдат предшествани от изследване на потребностите на заинтересованите групи, да са съпроводени с мониторинг и оценка на въздействието, които трябва да се правят от професионални социолози. Тези изисквания са известни, но не се прилагат на практика. А чрез тези изследвания гражданите, със своите позиции и мнения, получават право на по-пълноценно участие в политическия живот и в управлението на държавата. Този тип социологически изследвания могат да бъдат контролирани от Обществени съвети към министерствата, а не от самите поръчители, за да се гарантира гражданския интерес от прозрачност и представителност.
3. Ако социологическите изследвания са средство за придобиване на знание за състоянието на българското общество, то трябва да има регулярно държавно финансиране на такъв тип изследвания, и част от тях да са повтарящи се през определен период, за да следят тенденциите на развитие и възможните рискове. До момента приоритетът в областта на социалните науки на финансиращия науката Фонд "Научни изследвания" към МОМН, е назован "Културно-историческо наследство", това означава, че съвременното българско общество не може, или не трябва, да бъде научно изследвано. Нито хората, нито държавата имат полза от липсата на такава информация. Предлагаме нов приоритет във Фонд «Научни изследвания»: «Изследвания на значими социални процеси и проблеми в съвременното българско общество».
4. Казаното дотук изисква професионална социологическа компетентност и експертиза в министерствата и местната власт, на две нива: при задължителните за големи проекти и нови политики изследвания на потребностите на заинтересованите лица, при мониторинг на, и оценка на въздействието на политиките; както и при правенето на обществени поръчки за такива или друг тип значими социологически проучвания. Нужна е не само техническа компетентност за провеждането на теренни изследвания, но и познаване в дълбочина на конкретната област от обществения живот. Това специфично, експертно, социологическо знание се гарантира с дипломата на социолог и със сериозни публикации, оценени от колегията.
5. Всички емпирични социологически проучвания, включително електоралните, трябва да отговарят на базови професионални стандарти, приети от международната и българската социологическа колегия, необходимо е да се съблюдават правилата на Етичния кодекс на социолога и да се спазват стандарти за представяне на резултатите им в медиите. Предлагаме колегията в лицето на БСА да обсъди и координира създаването на Експертен контролен орган, който при спорни случаи или при драстично нарушаване на професионалните стандарти да прави професионален одит на изследванията и публично да санкционира неспазването на стандартите.
6. За коректното представяне на данни, медиите би следвало да спазват стандарт, разпространен от БСА още през 2005. Това е от интерес за гражданите, които ще бъдат информирани коректно, а и за увеличаване на доверието към социолозите и към медиите.
Считаме, че изпълнението и спазването на тези изисквания ще укрепи престижа на социологията и ще защити смисъла на професията – да анализира острите социални проблеми в обществото, тенденциите в развитието му, и да представя гласовете на гражданите.
Документът е подписан от ръководителя на Катедра "Социология" при ФФ, Софийски университет "Св. Климент Охридски" доц. Петя Кабакчиева, от директора на Институт за изследване на обществата и знанието към БАН доцент Румяна Стоилова, както и от колегите им от Пловдивския университет "П. Хилендарски".
