Скаути събраха близо 400 чувала с отпадъци, най-много - мокри кърпички

С общи усилия природозащитници и скаути събраха близо 400 чувала с отпадъци. Над 350 деца и младежи от Организацията на българските скаути се включиха в почистването на десет водоема на територията на България. Съвместната инициатива е част от усилията на природозащитната организация WWF да се грижи за реките и да ангажира младите хора с тяхното опазване.

Още: Най-важните новини за деня: 22 декември 2024 г.

Още: Възстановиха електрозахранването на селата в Смолянско, останали без ток заради снега

Наред с климатичните промени и свръх потреблението, основният риск пред речните екосистеми е замърсяването. Затова дванадесет скаутски клуба от цяла България, съвместно с природозащитници и доброволци почистиха участъци от крайбрежията на реките Искър, Дунав, Камчия, Черна, Батова, Миковска, Тученишка, както и на Шабленското езеро. А за почистването река Русенски Лом се включи и местният клуб по кану-каяк. С общи усилия скаути и природозащитници успяха да напълнят цели 400 чувала с отпадъци. По време на акцията участниците събираха най-вече изхвърлени пластмасови чаши и бутилки, кенчета от газирани напитки, фасове, найлонови пликове, текстилни отпадъци и парчета стиропор. А на брега на река Искър до Долни Пасарел екипите се натъкнаха на четири гуми от камион и дори на лек автомобил, разглобен на части.

„Сред най-често срещаните отпадъци бяха мокрите кърпички. Може би хората не знаят, че те всъщност не се разграждат. Нека да не ги изхвърляме в природата“, призова ръководителят на WWF България Веселина Кавръкова, която оглави акцията на река Искър. „Почистването на околната среда е ангажимент на всеки един от нас. Оптимистичното е, че все повече хора започват да го осъзнават. И това се вижда от факта, че повечето от отпадъците, които извадихме, са били изхвърлени преди години“, допълни тя.

На територията на България има 325 реки, които са прекомерно използвани и в тях има все по-малко живот и все по-малко вода за човека. Основата причина за замърсяването на реките са именно хората, казват от природозащитната организация. Изхвърлянето на пластмасови отпадъци и петролни продукти, както и изпускането на индустриални води, съдържащи значителни количества органични или неорганични вещества, увреждат речните екосистеми и водят до постепенното загиване на биоразнообразието. Последващ негативен ефект настъпва, когато чрез вливането си в морето реките пренасят в него и своите замърсени води. По този начин отпадъците се разпространяват и унищожават местообитания и екосистеми по целия свят.

Още: Прогноза за времето - 23 декември 2024 г. (понеделник)

Още: „Думата „благодаря“ е прекалено малка“: Говори Петя, която стана първата майка с трансплантиран черен дроб у нас

По данни на природозащитниците, днес у нас не е останала нито една "жива" река. На практика това означава, че всички "страдат", поотделно или с притоците си, от замърсяване, пресъхване, прегради, копаене за инертни материали или от канализиране. На тях са изградени 270 водноелектрически централи, които променят коритата, скоростта и течението им, и така блокират възможността за миграция на десетки видове риби и безгръбначни. Като добавим и останалите фактори, като климатичните промени и унищожаването на крайречни гори, не е чудно, че 60% от рибните популации в Дунав и притоците му са изчезнали през последните 20 години. А в Червената книга на България вече има 50 вида риба – 4 изчезнали и 46 застрашени. Сред тях са и есетрите – древен вид, на възраст от 200 000 години.