Канадският фотограф и рeжисьор Елиа Сайкали е бил един от последните хора, които са видели Атанас Скатов в подножието на връх К2. Това разкри самият той в блога си, където разказва как Скатов е прелетял покрай него при фаталното падане, довело до смъртта му на 5 февруари.
Българинът бе една от жертвите по време на експедицията, чиято цел бе първо зимно изкачване на 8611-метровия смъртоносен връх в плнаината Каракорум.
Публикуваме пълния разказ на Сайкали без редакторска намеса:
Това, което чувахме по радиото в нощта на 4 февруари бе притеснително. "Този ще се самоубие", каза един алпинист за друг, който бе решен да опита да изкачи върха.
Имаше над 25 човека в лагер 3 в нощта на 4 февруари. Алпинистите бяха принудени да се тъпчат като сардини и ние трябваше да сме с тях, а в собствената палатка, която носехме. По ирония на съдбата имахме сериозен проблем с кислорода. Този, който поръчахме не бе там, където трябваше. Поръчахме 6 бутилки и всички трябваше да са там, а не бяха. Пристигнахме прекалено късно под К2 и бяхме на план за бърза аклиматизация, при който разчитаме 100% на допълнителен кислород и знаехме, че сме мъртви без него. В резултат се отказахме от изкачването и продукцията, заради тази логистична грешка. Грешка, която може би ни спаси живота.
Слязохме към японския лагер 3 и разгърнахме палатката при бруталната температура от минус 35 градуса. Газовите ни котлони едва работеха, за да разтопим лед. Единственото ни спасение бе топлината, която произвеждат три тела, покрити само от елементите на найлонова материя. Но беше като "Дисниленд" в сравнение това, което се случваше по-нагоре".
"Не си чувствам пръстите на краката тук. Не съм си сменял дрехите и замръзвам." "Защо по дяволите няма повече палатки." Това са част от репликите, които се чуват по радиото.
Ние бяхме разочаровани заради кислорода, но имахме достатъчно опит, за да приемем, че нищо не може се направи. Нашата експедиция приключи. Сега ставаше въпрос за оцеляването ни. Ние се бяхме позиционирали за 2,5 седмици, за да опитаме да последваме нашите съотборници/герои Али Садпара, неговият син Саджид и Джон Снори в техния опит да изкачат К2. Беше амбициозен план, като се има предвид, че те бяха в планината от 5 декември, добре аклиматизирани. Но и ние бяхме там с нашите 15 години опит, готови да снимаме до най-високата възможна точка и готови да обърнем обратно във всеки един момент.
Около 11 вечерта изключихме радиото, за да пестим от батерията. Знаехме, че няма да знаем какво е станало с нашите приятели до следващия ден. Знаехме, че те са си самодостатъчни и са най-силният и най-опитният екип. На другата сутрин започнахме да слизаме около 10 часа сутринта. Вече бях ударен точно по главата от камък, който можеше да ме убие и остави дупка в каската ми. Заради това бях изключително предпазлив надолу.
Много е трудно да знаеш кое въже да избереш, когато слизаш от К2, тъй като има прекалено много стари. Трябва да си внимателен, а и наясно с факта, че вземеш ли грешното решение, въжето няма да издържитежестта ти и ще завършиш мъртъв. Внимавах и пресмятах по три пъти при слизането. Когато се съмнявах, се захващах за няколко и разчитах на това, което вярвах, че е новото. Трябва да благодаря на моя приятел и партньор в катеренето Пасанг Каджи Шерпа, който ми помагаше да прегледам всяко едно въже. Малко под Черната пирамида, тяло прелетя над мен от нищото. Нямаше предупреждение. Нямаше викове. Нямаше звук. Само ужасяващата гледка на един човек, с червен екип, който прелетя главата ми. Изкрещях от ужас. "По дяволите. О, не. По дяволите!"
Това бе Атанас Скатов. Прелетя на сантиметри от главата на Пасанг Каджи, който бе над мен. Гледах 5-10 секунди, докато той се търкаляше и преобръщаше по твърдите ледени наклони на К2. Първата ми мисъл бе, че приятелката му Шени е в базовия лагер. Тя съпровождаше Атанас в приключението му към втория по височина връх на света и щеше да е разбита от новината. Както и много други. Това, което се случи с Атанас е най-големият кошмар за всеки алпинист. В някакъв момент тялото на Атанас излетя от костюма му. Той продължи да пада към подножието, а екипът му остана на склона, в снега, някъде между японски лагер 3 и лагер 1.
Лакпа Денди, партньорът и шерп на Атанас, бе в тих (контролиран) ужас. Ние бяхме първите, които го видяха след инцидента. Лакпа ни показа видео, което е направил моменти преди падането. Атанас изглеждаше стабилен на него. Той се бе вързал към обезопасителното въже и използваше своето ATC устройство, за да слиза по фиксираните линии. Нямаше нищо необикновено във видеото.
Бил съм на експедиции с Лакпа и той е един от най-милите и компетентни катерачи там. Знаех, че страда от загубата на своя приятел и клиент. Чувствах се ужасно за него, нищо не можеше да е по-лошо. "В един момент Атанас беше там, в следващия го нямаше", каза Лакпа.
Не е възможно да се обясни точно какво е станало, защото няма свидетели на серията от действия на Атанас преди падането. Спекулира се, че има грешка при прехвърляне на въжетата. Моментът, в който се откачаш от него и оставяш цялата си тежест, разчиташ на факта, че не си направил грешка. Защото, ако си, си мъртъв. Паднеш ли, няма да спреш до дъното на планината. Аз постоянно проверявах по три пъти да не направя грешка. Атанас може да е направил такава, но никой никога няма да знае това, защото никой не видя точно какво се е случило.
Не познавах Атанас. Срещали сме се няколко пъти в базовия лагер и в лагер 2. Последният път, когато го видях, ми махна през процепа на палатката и ме поздрави. Поинтересувах се от атанас заради инцидента с друг българин - Иван Томов, който загуби живота си под Лхотце през 2019 г. Пътувах два пъти до България, за да се видя с родителите му, да им разкажа историята на Иван и да им помогна да почетат живота на сина си. По ирония на съдбата, Али Садпара бе главният свидетел за последните мигове от живота на Иван, защото са били в една палатка преди смъртта му. Интервюирах Али точно преди да изчезне под К2. За съжаление още един българин загина.
По мое скромно мнение, от това, което видях и разбрах от Лакпа, инцидентът с Атанас е наистина инцидент. Може би наистина е направил грешка, докато е сменял въжето, което за съжаление струва живота му. "Шени (приятелката на Атанас) ме пита за въжето. Казах, че не е скъсано. Слязох по същото въже", казал Лакпа Денди.
Почивай в мир, Атанас.
Още: Момчил Дамянов за комерсиалните експедиции: Това е туризъм, тези хора не са алпинисти (ВИДЕО)
