Днес в предаването "Видимо и невидимо: Изопачената история" Кънчо Кожухаров разговаря с един от пионерите на електронната музика у нас инж. Симо Лазаров за трънливия път и радостите на новаторите.
Симо Лазаров разказва, че любовта му към електронната музика води началото си още от тийнейджърските му години. По-късно във ВМЕИ (сега – Технически университет) темата на дипломната му работа е електронен музикален орган, звучащ доста прилично за онези години. „Имитираше истински тръбен орган, включвайки нови тембри, които дотогава никой не беше слушал. Просто едно изобретение, което в последствие получи много награди. Направихме и състав, с който музицирахме и т.н. Така че ВМЕИ-то беше един преход към професионализма, към професионалното вливане в руслото на електронната музика.“ Още: Йово Николов: "Величие" е саморасъл политинженеринг (ВИДЕО)
Първият опит за създаване на професионална електронна музика, където се съчетават техниката и музиката е студиото за електронна музика в Националното радио през 1974 г. „Електронният синтезатор „Синти 100“, с който тогава беше оборудвано студиото, което създадохме, беше 3-ти в Европа по отношение на създаване на студио, на присъствие в студио, защото това беше много скъп синтезатор. Тази година празнуваме 50 години електронна музика в България. Електронният звук постепенно навлезе в ефира на Националното радио, където беше ситуиран този синтезатор и това студио.“, припомня си гостът. „Когато започнах, аз почнах сам и не знаех за какво става дума. Бях чел много, но практически не се знаеше какъв звук, как и защо се прави. Разбира се, в един по-късен период имаше и синтезатори, които се използваха от музикалните групи тогава, но те ползваха предимно готови тембри, докато при нас всичко беше на базата на изследването на звука. Както един скулптор изследва своята композиция, своята пластика, така и ние го изследвахме от всичките му страни, с неговите параметри.“
„За съжаление и сега много трудно се различава това, което е композирано от машина, защото обемът на паметта на компютрите е огромен. Семплираните звуци, записани от истински инструменти, когато се заложат в паметта на компютъра, те вече изпълняват ролята на истински инструмент. Наистина много трудно може да се познае вече това, че инструментът е семплиран и се използва от човек, който свири на клавиатура, да кажем един духов инструмент. […] За специалиста, програмист или композитора един симфоничен оркестър много лесно може да се използва като синтетичен симфоничен оркестър. Aко не в бъдеще, то първите крачки вече са направени, когато трудно ще се познае кое е истински традиционен акустичен оркестър. Казвам примера със симфоничен оркестър, защото там спектърът на звука е най-богат и електрониката, която имитира този спектър.“, казва музикантът. Още: Методи Андреев: Стабилност без реформи е застой (ВИДЕО)
Симо Лазаров споделя, че продължава да работи в полето на електронната музика, като я съчетава със симфонизма, „защото електроника, съчетана със симфоничен звук на целия оркестър, на богатия спектър на оркестър, не че електрониката няма такъв богат спектър, но съчетаването на тези две дейности придава още по-богат облик на произведението.“
Целият разговор на Кънчо Кожухаров с Симо Лазаров гледайте във видеото.
