Банковата тайна е термин, който е добре известен на обществото, но от няколко месеца насам нейното съществуване е поставено под въпрос. Причината - нов законопроект, който е на път да даде на службите за сигурност големи правомощия по въпроса и на практика да обезличи тайната.
По въпроса кратък коментар пред БНТ дадоха Красимир Станчев от Института за пазарна икономика (ИПИ) и Тихомир Безлов от Центъра за изследване на демокрацията
Според Станчев не е ясно откъде идва идеята за промяна в Закона за мерките срещу изпирането на пари – законопроектът е внесен през август.
Съгласно текстовете на законопроекта има две важни промени - първо, освен големите сделки или т.нар. "сложни сделки", трябва да се проверяват и сделки, които са странни – нямат явна икономическа цел. Второ - органите на финансовото разузнаване трябва да имат достъп до цялата информация по дадена сделка или до сметките на лица, за които има подозрение, че финансират незаконна дейност. Това ще става без съдебно разрешение.
„Какво значи сложна сделка?”, попита риторично Тихомир Безлов. Законодателите очакват банките да надзирават всички съмнителни сделки – това е прехвърляне на отговорност относно работа, която следва да се върши от службите за сигурност. Отделно в момента счетоводителите, нотариусите, съдиите-изпълнители в България са задължени да донасят за подозрителни операции на своите клиенти. Съответно се стига до абсурда да се докладват твърде много операции, само защото са над определен финансов праг и се получава натрупване на много информация, която трудно се обработва.
Безлов посочи Италия, където ситуацията е същата – няколко групи лица, занимаващи се с финанси, трябва да съобщават за подозрителни сделки, но за миналата година няма нито един сигнал.
Същевременно Красен Станчев даде за пример и сделки, които са под праговете за „съмнителна сделка”, но водят до тежки престъпления – атентатът в Бургас и българският кораб, задържан в Испания по подозрение за наркотрафик. За атентата в Бургас финансирането не може да е повече от няколко хиляди лева - 2 хиляди само за логистична дейност и съответно още няколко хиляди за обезпечаване на семейството на атентатора, като транзакциите дори могат да се извършат извън българска територия, каза Станчев. Хонорарът за превоз на товар от кораб пък е 180-200 хил. лева - доста голям праг, който принципно би трябвало да повдигне подозрение, но по своята същност в случая става въпрос за спедитори – при тях такъв обем е нормален, съответно лесно е да не се обърне внимание на финансовата транзакция.
За добър пример при улавянето на подозрителни сделки Станчев посочи Каймановите острови. Там подозрителните сделки не се определят на база размер на финансовата транзакция, а по други критерии. Във Великобритания принципът е същият, като там с подозрителните сделки се занимава само един човек. Логично целият набор от правила за определяне на тези сделки, които се считат за подозрителни, не е известен, но има конкретен пример дори в художествената литература - подготвящите се за терористичен атентат нямат застраховка живот.
По повод банковата тайна не може да има компромисен вариант, категорично каза Станчев. Законопроектът е направен без какъвто и да е анализ, добави той.
На 27 септември тази година Бюджетната комисия към Народното събрание прие промени в Закона за мерките срещу изпирането на пари. Съгласно тях ДАНС има пряк достъп до банковите досиета на гражданите, като няма нужда да иска разрешение от съда.
Редактор: Ивайло Петров
