Асоциация "Активни потребители" сезира Министъра на земеделието, Агенцията по храните, Агенцията по лозата и виното и Комисията за защита на потребителите относно прилагането на заблуждаващи практики при предлагането на синтетични оцетни киселини. Това на практика са институциите, от които зависи регулацията на този пазар.
Според актуалната статистика, през 2015 година продажбите на оцетни заместители в България са 56% към 44% спрямо натуралните оцети. Многобройни оплаквания от потребители постъпват всяка година, в които гражданите споделят, че бурканите им със зимнина гърмят или се развалят. Въпреки това в близо 100% от случаите, върху етикетите на оцетните имитации от години се поставят снимки на зимнина и буркани, а в надписите с големи букви пише - за консервиране. Еднозначно, както БАБХ, така и ИАЛВ определят имитиращите продукти като негодни за консервиране при приготвянето на „зимнина", но не вземат мерки и не прилагат санкции за заблуждаващи практики от страна на производители и търговци.
Основен проблем със съществуването на тези продукти е, че потребителите в голям процент не правят информиран избор, когато посягат към тях. Тук идва вината на големите търговски вериги, които подреждат тези петролни субпродукти наред с натуралните, като често над или под тях има и надпис, че това е „оцет". Потребителите посягат към имитацията, защото цената й е по-ниска, етикетът е атрактивен - с множество зеленчуци по него и големи надписи за консервиране. Именно затова „Активни потребители" ще се обърне с официален апел към търговските вериги да започнат да отделят и обозначават по ясен начин имитиращите храни чрез поставяне на отделни щандове, предаде КРОСС.
Към момента обаче по отношение предлагането и производството на оцета и имитиращите го продукти е налице неяснота в конкретния обхват на компетентните органи. На определени етапи от веригата по производство и търговия има и припокриване на компетенции. Не е установена специфична административна практика на КЗП конкретно по отношение на оцета и имитиращите го продукти. За сметка на това БАБХ и ИАЛВ имат административна практика само спрямо контрола и получаването на сигнали и жалби от потребители. Министерството на земеделието и храните пък трябваше да издаде наредба според Закона за виното и спиртните напитки още през 2014 г., с която да определи начините за контрол на пазара и координацията между отговорните институции. Към този момент такава наредба няма, а от там липсва и ясна регулация.
