Да отпуснеш на роклегендата Кирил Маричков символичните 500 лева като награда за заслуги към българската държава и нацията, а на Йордан Караджов – едва 350 лева месечно, е повече от цинично, това говори за пълното неразбиране за ролята им и за безспорния им принос към българската музика и българската култура като цяло, заявяват от гражданското сдружение и напомнят, че заплатата на самия министър Банов вече надхвърля 6 500 лева на месец.
Подготвеното от Министерството на културата и внесеното в Министерския съвет предложение за отпускане на суми от по 500 и 350 лева като държавни месечни парични награди на 65 творци, разкрива пълната неадекватност не само на членовете на специалната комисия, изготвила въпросния списък, но и на чиновниците в културната институция, които одобриха и парафираха решението й, изтъкват от сдружение „Зограф“.
„Щурците“ са безспорно най-обичаната и най-популярна българска рокгрупа за всички времена, през юни 2017 г. те отпразнуваха 50-годишнината от основававането си с уникален 4-часов концерт в препълнената от фенове „Арена Армеец“, напомнят от сдружение „Зограф“. Неостаряващите хитове на групата „Вкусът на времето”, „Две следи“, „20-ти век“, „Конникът“, „Среща“, „Клетва“, „Вкусът на времето“, „Хамлет“, „Мускетарски марш“, „Вълшебен цвят” (“Бяла лунна вечер…”) и още много други техни велики песни и евъргрийни са любими на поколения българи. Големият принос на Кирил Маричков е и в това, че в годините на тоталитаризма, когато имаше табу за рокмузиката, песните на „Щурците“ подтикваха младите хора към свободомислие, но очевидно в Министерство на културата не са наясно с всичко това, щом решиха да отпуснат на основателя на легендарната рок формация повече от скромна награда от 500 лв., която като размер е едва 7 (седем) процента от актуалната брутна месечна заплата на министър Боил Банов, констатират от гражданското сдружение.
Още по-обидно е предложението на културното министерство по Закона за награждаване на лица за особени заслуги към българската държава и нация да бъде дадена на фронтмена на рок група „Сигнал“ Данчо Караджов повече от символичната като размер награда от едва 350 лв., изтъкват от сдружение „Зограф“. Да оцениш заслугите на изпълнителя на класиките „Да те жадувам", „Сбогом“, „Може би“ , "Мина и Лора“ и „Лодка ли е любовта“ с така обидна парична награда, е повече от абсурдно, това издава и тежки управленски дефицити, убедени са в сдружение „Зограф“. Да не забравяме, че „Сигнал“ бяха и една от най-наказваните и репресирани рокгрупи по времето на социализма, през 1982 г. тогавашният Комитет за култура издаде забрана формацията на Данчо Караджов да има каквито и да е концертни изяви в страната, плочите на „Сигнал“ бяха иззети от магазините, като бе разпоредено песните на групата да не се излъчват и по телевизията и радиото, припомнят от „Зограф“. Причината за тази упражнена репресия от властите над рокгрупата бе концерт на „Сигнал“ в зала "Изгрев"в Бургас на 10 февруари 1982 г., по време на който народната милиция започна да бие с палки техни ентусиазирани фенове пред сцената, а Данчо Караджов не можа да остане безучастен, хвана микрофона и извика: „Не сме свикнали да свирим под ударите на милиционерските палки!“
Най-скандалното обаче е, че във въпросния министерски списък с 65 музиканти, предложени за награда за заслуги към българската държава и нацията, отсъстват Румен Бояджиев, Константин Цеков Иван Лечев от „ФСБ“, група с 45-годишна история, с култов статус и с хиляди верни почитатели, посочват от „Зограф“. Нима чиновниците в Министерство на културата никога не са чували неостаряващите и любими на поколения българи класики – „След десет години“, „Високо“, „Няма как“, „Не така“, „Пак ще се прегърнем“, „Обичам те дотук“ и много други незабравими композиции на „ФСБ“, питат от сдружение „Зограф“ и настояват виновните за поредния гаф чиновници в културното ведомство да понесат административни наказания.
